Детство без насилие: За неприемливите методи на възпитание

Първите години от живота на детето са много важни, защото тогава се полагат основите на самоуважението и самовъзприятието на детето, на отношението му към другите хора и света около него. За да помогнат на детето в усвояването на определени норми и правила на поведение и за да създадат добра основа за бъдещето му развитие, родителите трябва да са търпеливи, настойчиви, готови многократно да повторят напътствията си и да направляват поведението на децата си, отдавайки им много любов, привързаност и внимание.

Няма рецепти за отглеждането на децата, но има някои насоки, които могат да помогнат на родителите да се чувстват по-уверени и удовлетворени, като в същото подкрепят децата да израснат отговорни и уважаващи себе си възрастни.

Ето няколко полезни насоки, които могат да са от помощ за родитeлите да насочат детето към желаните модели на поведение:

– Прекарвайте времето с детето си качествено: играйте с него, рисувайте, слушайте музика, четете разкази, правете си разходки, хранете си заедно, разговаряйте…

– Родителите са тези, които определят правилата и поставят границите. Те трябва да ги обясняват на своето дете, да ги повтарят, докато детето ги разбере. Правилата на поведение се учат, те не са вродени!

– Правилата трябва да са ясни и точни – детето се нуждае от яснота какво се изисква и какво се очаква от него. Винаги трябва да имате основателна причина, когато казвате на детето си какво да прави и какво да не прави, която е препоръчително да му обясните.

– Създайте рутинност в поведението на детето – точно определено време на хранене, игра, разходки…, и бъдете последователни: това е основата за придобиване на навици. От друга страна, важно е също от време на време да допускате някои промени в графика, така че детето да развие приспособимост и да се научи да цени моментите на творчество и разнообразие.

– Помнете, че по-важно е какво правите, а не какво казвате – бъдете добър пример за собствените си деца.

– Въведете правила и обяснете защо тези правила са добри. Не е достатъчно просто да наказвате детето за това, че не спазва правилата, ако то не разбира важността им. Например, обяснете на детето следното: „Ако правиш това, то ще накара другото дете/другия човек да се почувства наранен и ще го натъжи. Как ще се почувстваш ти, ако някой друг направи същото на теб?“ Трябва да започнете с обясненията, докато детето е още бебе, не защото пеленачето ще ви разбере, а защото така ще създадете у себе си навика винаги да обяснявате на детето си защо някои форми на поведение са приемливи, а други не.

– Поощрявайте доброто поведение на вашето дете, тъй като това е начинът да му помогнете да развие желаното поведение. Оценката на доброто поведение е далеч по-силен стимул от наказанието!

– Критикувайте поведението („Не е хубаво да разхвърляш играчките си навсякъде. Събери ги и ги прибери в кутията!“), а не личността на детето. („Ти, разхвърляно зверче! Лошо дете! Веднага си събери играчките!“).

– Показвайте, че сте разбрали емоциите на детето, и се опитайте да ги пренасочите от неприемливи действия към приемливи, например: „Разбирам, че си ядосан, но да си играеш със стъклена чаша не е безопасно, нека си направим кула от зарчета, знам, че това ти харесва…“).

– Приемайте своите емоции – ако усетите, че губите контрол, по-добре напуснете сцената… Напълно нормално е да се ядосате на детето, но не е приемливо да давате воля на гнева си, като го удряте и шамаросвате!

– И най-важното: не забравяйте да показвате на детето си всеки миг колко много го обичате.

Ако сте разстроени заради поведението на детето или заради собственото ви поведение спрямо него, въпреки че, както си мислите, сте опитали всичко и все без резултат, потърсете съвета на психолог или педагог. Не забравяйте, че това показва не слабостта ви, а вашето желание да бъдете добър родител и да осигурите на детето си хубаво детство и качествено развитие.

Родителите трябва да знаят, че някои методи за наказание са неприемливи:

ФИЗИЧЕСКО НАКАЗАНИЕ (да се шамаросва детето където и да било, но особено по лицето, или да се удря, особено с пръчка…)

Физическото наказание, възприемано като метод за контрол, отдаващ дължимото на физическата сила, всъщност изразява неспособността на родителите да насочват поведението на своето дете. „Шамаросвам го от време на време“ не е приемливо – всяка форма на физическо наказание се счита за насилие, което се отразява върху здравословното развитие на детето. Физическото насилие се разпространява верижно. То може да бъде наречено и „унаследено“, защото бива имитирано… То създава наранена личност, която впоследствие използва насилие, защото той или тя не познават други начини за насърчаване на добро поведение.

ЕМОЦИОНАЛНО/ПСИХОЛОГИЧЕСКО НАКАЗАНИЕ (манипулиране с любов: „Няма да те обичам такъв“, „Колко си глупав“, „Колко си лош“; обиждане на детето по различни начини; унижение, подигравка, насаждане на чувство за вина; изолиране)

Такъв тип наказание загатва, че детето не е добро, и то по характер („глупав“, „лош“, „непоносим“). Детето си изгражда мнение за себе си на базата на квалификациите, които чува в ранното си детство. Макар много родители да смятат, че подобни наказания нямат никакви последици, възможно и често се случва те да причиняват сериозни емоционални травми.

Всички гореизброени методи на възпитание развиват чувство за несигурност и малоценност и причиняват загуба на самоуважение. Те са в основата на различни форми на нежелано поведение сред децата – агресия, насилие, изолация, неспособност за адаптация, тревожност.

УНИЦЕФ БЪЛГАРИЯ