Биберон, дъвка и бонбон забавят речта

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo
bebe-biberon-zalugalka-purvite-sedem

Схващането, че слушането и говоренето са два отделни процеса е широко разпространено, но всъщност те са неразривно свързани. Редица наблюдения над бебета доказват това. Резултатите, който се основават на наблюдения върху бебета, който са със залъгалки в устата показват, че човешките възприятия за говор са свързани с области в мозъка, които контролират и движенията на устата.

Алисън Брудерър от университета в Британска Колумбия, Канада, дава на шестмесечни бебета, които все още не говорят,  залъгалки за успокояване на болката от растящите зъби, които правят езика неподвижен. След това им пуска записи на английския звук D и хинди звук D, който включва задната част на небцето. Бебета от всички страни и култури различават двата звука, което се вижда от вниманието, с което реагират при промяна на звука. Когато бебетата използвали биберони обаче, те не реагират на промяната в звука. Резултатите показват, че дори и бебета, които още не говорят, използват езика си за по-добро разбиране на речта.

При възрастните се наблюдава същите резултати. От университета в Далас използват триизмерни картини за показване на начина, по който говори коренното население, но вместо това звука е измислен. Участниците в проучването са много по-склонни да възпроизведат правилния звук, ако разполагат с видео. Смята се, че подобна технология може да се използва за подобряване на произношението на хора, изучаващи чужд език и дори за възстановяване на говора след инсулт.

Известен факт е, че ученици не се допускат в класните стаи с дъвки и бонбони. Това е така, защото онова, което е в устата не само намалява вниманието, но пречи на активното слушане.

Тези изследвания са свързани с моторната теория за усвояването на речта – възприятието ни на речеви звуци зависи от познанието ни за това как да позиционираме устните, зъбите и езика, ако самите ние издаваме тези звуци. Според тази теория звуците от речта нямат такова значение за осъзнаването им, по-важно е как говорещият движи устата си. Разбираме, като си представяме движенията на говорещия, а не когато само го слушаме.

Засега предстоят допълнителни изследвания по темата, за да се установи дали способността за движение на устните и езика е основополагащият фактор за усвояване на езика.

източник: fresh-science.com

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Актуално Новини

Етикети:

3,330 преглеждания

Comments are closed.