Алисън Шейфър: „Моите деца са мое отражение“ (интервю)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Интервю на Първите седем

alyson-schaferснимка: www.alysonschafer.com

Алисън Шейфър пристига за втори път в България на 26-ти септември 2015 година, по покана на ПЪРВИТЕ СЕДЕМ.

Позната като автор на бестселърите „Скъпи, провалих децата“ и „Не, това не са глезотии“, Алисън Шейфър е признат в цял свят специалист-психотерапевт, най-продаваният канадски автор и истинско гуру в областта, с подход, който дава насоки за намиране на възможности всяко семейство да живее пълноценно като самостоятелна демократична  единица на обществото. Нейният стил е бърз, остроумен, топъл и привлекателен.

Наред с втората визита на Алисън Шейфър излиза и третата й книга „Kраят на мита за съвършената майка или Как да загърбим стремежа към съвършенство, да си върнем здравия разум и да отгледаме чудесни деца“

Лекциите на предстоящата среща са посветени на две основни теми от родителството:

- Агресор или жертва на агресия е детето ви
- Окуражителната независимост или как да отгледаме отговорно дете

Ето какво ви отговори тя дни преди да се срещне с българските родители в София:

Първите 7: Вашето второ гостуване в България по покана на Първите седем съвпада с издаването на новата ви книга от издателство Colibri „Край на мита за съвършената майка“. Кой е най-разпространения мит за добрите майки?

Алисън Шейфър:    Може би най-разпространеният мит е : „Моите деца са мое отражение“.
Например : Ако детето ви се учи да се облича само и избере неподходящи дрехи , една майка вероятно ще ги смени, защото е загрижена за това, което другите хора ще помислят за нея като майка и ще се притеснява за това, че те ще сметнат за нередно, че е позволила на детето си да излезе навън облечено по този начин!

Друг пример: Ако детето избухне на обществено място, родителят е толкова объркан, че е готов да изпълни всички искания на детето, единствено, за да го накара да спре да се държи лошо, така че самият родител да не изглежда сякаш не  може да контролира детето си.

Когато погледнем към детският избор на поведение и начина, по който учим детето си или налагаме дисциплина, трябва да бъдем в състояние да разделим собственото си его и страх от мнението на другите и да се заемем със задачата да намерим и  използваме най-добрите родителски практики .

Нямам търпениe да се върна в България, за да можем да говорим за тези практики повече.

Първите 7: Какво всъщност означава да сме добри майки, има ли някакви основни правила за това и кой определя дали сме добри или лоши родители?

Алисън Шейфър:    Идеята , че една майката е „добра“ предполага развитието на представата за добри, по-добра и най-добра майки. Това е много осъдителен начин на мислене. Родителят изглежда предполага , че си струва да квалифицира по някакъв начин това колко добър родител сте. В действителност, всички човешки същества – и майките в това число, са равнопоставени. Нашата производителност (успеваемостта в училище, доходите ни, постиженията в спорта или способността да отгледаме дете) не променя нашата ценност. Има не „по-добри“  хора , има хора, които имат повече умения по математика или са по-добри професионалисти, но това не не ги прави по-добри хора.

Има начини да сте ефективен родител и се надявам да мога да науча родителите по време на посещението ми в България как да постигнат това по-лесно. Това колко стойностен е един човек е една и съща от деня, в който сте родени до деня в който ще умрете. Тази величина не може да бъде отнета или натрупана. Когато оставите настрани идеята, че вие сте толкова добър, колкото е добро последното нещо, което сте направили, вие ще вложите цялата си енергия в задачата, вместо да хабите енергията си, да защитавате своето его.

Първите 7: Как се отглеждат добри деца, според вас?

Алисън Шейфър:    Голямата промяна ще дойде, когато успеем да променим мисленето си за нашата крайна цел при отглеждането на децата. Иска ми се да се повиши броят на децата, които са общителни и грижовни, а не да отглеждаме деца, които просто се подчиняват на желанията на  родителите си. Послушните деца слушат и правят това, което им се казва, но те ​​правят това от страх или с комерсиална цел, за да получат награда. A общителното дете се държи по начин, който е социално приемлив, защото то осъзнава стойността на такъв избор.

Такива деца са вътрешно мотивирани да действат по подходящ начин, което е от полза за всички. Инструментите и техниките за постигане на дисциплината и за повишаване нивото на послушание у децата са много, и са различни от тези за повишаване на общителността у детето. Родителите обикновено нямат никаква идея от методите за отглежадане на деца. Те помнят как те са били отгледани, затова е важно  да се научат на нови методи и прийоми, именно с това аз мога да помогна !

Ние сме пионери и има път, който трябва да се измине и аз мога да покажа на родителите този път.

Първите 7: Има ли връзка между родителските усилия и доколко те определят изграждането на характера – дали детето ще бъде добър, лош, агресивен или пасивен човек в живота си или това е подвластно на обществени правила, извън семейството?

Алисън Шейфър:    Има няколко фактора в играта. Не всичко е родителство. Детето прави избори за поведението си въз основа на генетиката, ранната им система за развитие, проявяването на убеждения, както и техните погрешни цели. До 10-годишна възраст , децата се държат по творчески начини, в търсене  ненужно внимание, за да постигнат власт, както и в търсене на  отмъщение или в опит да пренебрегват заобикалящия ги свят.

Ако те са направили успешен избор на поведение, те го повтарят. Така че, ако аз работя с дете, което е агресивно или лошо – аз просто трябва да вникна в живота му  през своя и неговия опит, само така мога да разбера изборът да бъде лошо или агресивно, е добър избор за детето и едва след това да му помогна да коригира своето грешно мислене, така че само да може да прави избори за себе си и околните.

Първите 7: Как можем да разпознаем дали детето ни е жертва на агресия извън дома?

Алисън Шейфър:    Децата рядко признават пред родителите си, когато са обект на тормоз и агресия. Те могат да са засрамени или да изпитват вина за това, че са тормозени. Родителите трябва да наблюдават децата си за промяна в поведението им и за особености, които не са обичайни или в норма: необясними синини, изгубени лични вещи, необосновани извинения. В случай на тормоз, децата се държат „странно“ показват признаци на тревожност: гризане на нокти, неспокоен сън с кошмари или безсъние, отказ да ходи на училище, и дори коремни спазми и болки.

Първите 7: Често децата се държат по един начин у дома с близките си, но са различни навън с връстниците си, има ли начин да разберем дали детето ни е склонно към агресия спрямо други деца?

Алисън Шейфър:    Децата, които вероятно ще се проявят като агресори са тези, които родителите описват пред вас като лидери и дори като деспотични характери. Те търсят свой ​​собствен начин за действие и винаги го смятат за правилен, опитват се да налагат свои правила и винаги се стремят да побеждават. Тяхното желание за власт може да е в резултат от това, че са впечатлени от някой комикс, филм или игри с насилие. Агресивните деца често са такива заради родителите си, които използват физическото наказание като метод на възпитание, а то оставя впечатление у детето, че „правото е на страната на силата“, децата просто възпроизвеждат този модел на поведение спрямо своите връстници.

Първите 7: Има ли рецепта, с която да противодействаме на агресивното поведение у детето, ако то вече го проявява?

Алисън Шейфър:    Да разбира се! Аз работя, за да помогна на децата да променят поведението и мога да кажа, че имам голям успех. Всички трябва да разберем защо децата често са толкова ядосани и защо смятат, че не може да решават проблемите си по мирен и спокоен начин. Трябва да ги изслушваме, защото само когато чуем техните доводи и причини да са разгневени, нещата се подобряват съществено и много бързо.

Първите 7: Какво означава окуражителна независимост?

Алисън Шейфър:    Нашата основна работа като родители е, да отгледаме децата си, така че един ден когато напуснат родния си дом, да са напълно приспособими и правилно взаимодействащи с останалите членове в обществото. Този процес е нормално да се случи до 20-тата година. За да стане детето самостоятелно и независимо става стъпка по стъпка, това пътуване е от  хиляди малки стъпки. Ние трябва да сме готови да учим децата си на толкова много умения: как да готви , чисти и управляват парите си, как да си оправи леглото или как да направи шопска салата и още много, много неща!!!

Общото правило е да отделите време за обучение на дадено умение и след това никога да не правите това нещо за детето си, ако то може да го направи само. Научете го как да си измие лицето и след това никога повече не мийте лицето му вие. Научете го как да завърже обувките си и след това никога не го правете за него отново.

Първите 7: Нужни ли са специални уроци, за да успеем да отгледаме наистина отговорно и активно ангажирано дете?

Алисън Шейфър:    Вярвам, че на всеки родител му трябва образование, за да бъде родител, било то чрез една книга, курс или онлайн семинар. Да, отидете на училище по родителство.

Първите 7: Какво бихте пожелали на българските родители и деца?

Алисън Шейфър:    Отглеждайте следващото поколение със страст и по начин, който ще помогне на вашата страна да върви напред към по-демократични отношения у дома, в училище, в работата и в политиката.

С подкрепата на издателство:

 

logo_colibri

 

logo

 

logo-all-nature

 

logo-504x504

images

 

С медийната подкрепа на:

 

logo_dama

 

mail.bg_15_small

 

logo_vo

 

logo1-01-01 - 3

 

 

Eva2-300x104

 

 

 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

5,206 преглеждания

Comments are closed.