9 причини, поради които няма да науча детето си да споделя нещата си

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

sharing toys

Представете си следното: Тъкмо сте се настанили в любимото си кафе с гореща напитка в ръка и отваряте лаптопа си. В този момент някакъв непознат минава покрай вас и ви казва: „Хей, мой ред е да си играя с това!“
Вие отговаряте: „Хм, не. Това е МОЯТ лаптоп!“, на което той ви казва: „Не е честно! Мой ред е!“

След което отива и се оплаква от вас на бармана. Барманът идва и ви казва: „ОК, мисля, че прекара достатъчно време на лаптоса си. Време е да го дадеш на твоя приятел!“ След което взема лаптопа ви и го дава на непознатия. Лудост е, нали?

Ами, това вероятно е начинът, по който се чувстват нашите деца всеки път, щом ги караме да споделят.

Ето 9 причини, заради които няма да науча детето си да споделя с другите деца:

 1.      Не искам да размътвам водата. Ако детето ми е изцяло погълнато от някаква активност, която не включва наличието на on/off бутон, всички останали просто стойте настрана. Имам предвид, аз няма да ви взема продуктите за торта, докато правите тортата, нали? Детето прави торта. Това е. Ако иска помощта ви, ще ви помоли за нея.

2.     Концентрация. Представете си следното: четете книга и тъкмо сте стигнали до най-вълнуващия момент, когато ще разберете кой е убиецът, когато .. някой идва, взема книгата ви и я изхвърля през прозореца. Би ме подлудило тотално ако знам, че няма шанс да се отдам изцяло на някаква активност, защото по всяко време някой може да дойде, да ме прекъсне или да вземе нещата ми. А чакай, аз съм майка. Това се случва през цялото време. ОК. Това явно ще ми помогне да избистря менталното си състояние.

3.     Няма да ги хвърля под автобуса. Аз няма да бъда тази, която ще вземе лего-частта от дъщеря си, докато тя очевидно сътворява нещо… много високо. Нейното лего. Нейните правила.

4.     Странно е. Споделянето е странно. Отговорете си на следното – ние, възрастните, споделяме ли колите си? Съпрузите си?

5.     Не ме интересува кое е честно. Противно на популярното схващането, насадено ни още в началното училище, животът всъщност НЕ Е честен. И няма и да бъде. Късмет навън, малки хора! Да, това дете ще си играе с играчката по-дълго от теб. Това е гадно, но мисля, че ще го преодолееш.

6.     Избори. Избори. Избори. Прекарах цялата си родителска кариера (да, кариера) да науча децата си как сами да вземат решения относно вещите си. Техните решения, техните последствия. Нямам намерение да се връщам 10 стъпки назад, само защото било дошло ред на друго дете да си играе с любимата кукла на дъщеря ми.

7.     Граници. Създавам файл с име Важни житейски умения: бъди способен да кажеш „Не.“. Е, разбира се, освен ако не става дума за яденето на броколи или носенето на панталон.

8.    Те все пак ще са способни да бъдат кооперативни. И функционираща част от обществото. Почти на 100% сигурна съм!

9.     Това би могло да създаде по-добри хора. Може би ако децата бъдат научени, че не могат да имат всичко, което искат, сега, веднага, светът ще се напълни с по-добри хора. Знаете, имам предвид хора, които не се вбесяват от най-малката провокация… или пък, хм, пишат гадни коментари под статиите на автори, с които не са съгласни. Просто казвам.

Адаптация от: scarymommy.com

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

47,150 преглеждания

Comments are closed.