9 неща, които не знаем за детския мозък

Какво всъщност не знаем за мозъка на нашето дете?

1. Нека започнем с активните карти и музиката на Лудвиг Ван Бетховен. Не е много ясно от къде произхожда теорията, че слушането на класическа музика и ранното занимание с логически игри, ще направи детето ни гениално, но е факт, че много родители сме й подвластни. За сега няма изследвания в подкрепа на твърдението. Сигурното е единствено, че може страхотно да ви отегчи, и вас, и детето. Много по-добре ще бъде да прекарате времето с детето си просто като се прегръщате, четете книжки и се смеете заедно. И слушате Twisted Sister или Coldplay, например, ако това ви носи удоволствие.

2. Докато първите три години са важни за развитието на мозъка, то следващите 15 – са критични. Много родители смятаме, че ако четем на детето си по 6 часа на ден и се занимаваме с него, докато е още малко, сме си свършили работата. Забравяме, че с тръгването на училище този процес не е приключил. Умът на нашето дете все още се развива и ние не трябва да го прекъсваме, дори когато то влезе в гимназията. Разбира се, не с четене на приказки, но работата ни не трябва да спира.

3. Да, първите пет или седем години са важни в много отношения и се поставят редица основи, но все пак те не предначертават бъдещето на детето. Все още има експерти, както и родители, които вярват, че може да определят дали малкият човек ще стане доктор, крадец, свещеник или инженер, още докато е на 5 години. Има неврологични проучвания, които показват огромни промени в развитието на човешкия мозък, точно в тийнейджърска възраст. За тази промяна трябва да сме готови и родителите, и самото дете. Само защото в училище точните науки не са били силата му, не означава, че няма да бъде номер едно по химия или физика в университета.

4. До навършването на 5 години, мозъкът на детето вече е около 95% от размера на мозъка на възрастния човек, но „качествата” му далеч не са развити още. Тепърва започва удебеляването на мозъчната кора. Невролози са установили промени в растежа на мозъка при подрастващите, при които „мислещата” част се развива като получава все повече допълнителни разклонения, подобно на корени и клони на дърво. Това се случва в предната част на мозъка, която участва при процеси като взимането на решения, организацията, планирането и създаването на стратегии – тези умения, в които тийнейджърите стават все по-добри. Но тогава изведнъж в началото на пубертета (на около 11-годишна възраст при момичетата и около 12 – при момчетата), мозъкът прави нещо абсолютно неочаквано – започва да премахва ненужните „разклонения”.

5. Всеки нормален мозък има потенциалът да бъде необикновен. Или да става само за обръщане на кюфтета на скарата. Учените тепърва започват да разбират невероятния потенциал, който има човешкия мозък във възрастта преди пубертета. С неговите връзки и разклонения, които е създал до този момент, той има възможността да прави практически всичко. Но на около 11-12-годишна възраст, когато „изрязването” на клончетата започне, тогава се разбира посоката, в която вероятно ще тръгне детето – дали ще бъде музикант или артист, или атлет, или „геймър”! С други думи – тези клетки, които използваме в момента преди съзряването, са тези, които ще ни останат и които ще използваме до края на живота си. И именно това е критичният период, защото точно тогава детето обикновено не желае да се вслушва особено в съветите и насоките на родителите си. А мозъкът „изрязва” тези връзки, които не използва. Като например, тези, които са свързани с четене, или решаване на задачи, или ученето на чужд език. Според учените, ако човек не използва тези връзки, просто ги губи.

6. Един и същи тийнейджър, който решава невероятно сложни математически задачи или само с поглед разбира как може да работи „извънземна” техническа машина, няма способността да разбере какви могат да са последствията, ако шофира, след като е изпил няколко чаши алкохол. И тогава се питаме „как може толкова умно дете, да върши такива глупости?!”. Но истината е, че предната част на мозъка, която е отговорна за планирането, организацията, както и мисълта за евентуални последствия от всяко едно от действията ни, не е напълно развита до 25-годишна възраст.

7. Физическата активност помага да се развие способността на малкия мозък да контролира когнитивните процеси. Малкият мозък, разположен в задната част на мозъка, е отговорен не само за мускулната координация, но и за умствената, както и за определяне начина на мислене. Това е от голямо значение, защото ще помогне на тийнейджъра да направлява по-лесно социалния си живот в тази трудна възраст, без да изглеждат „скучни” или пък „изперкали”. И тъй като, за съжаление, днешните подрастващи, са все по-малко физически активни, по-добре е да запишем детето на някакъв спорт (особено през ваканциите), отколкото на поредния курс по литература, например.

8. Мозъците на момчетата и момичетата са изключително различни. Това е нещо, с което много от жените, не сме съгласни или пък не ни харесва, но е факт и трябва да се примирим с него. И разликите са поразителни. Момчетата са по-склонни към хиперактивност, аутизъм, дислексия, когнитивни увреждания или синдрома на Турет, докато за момичетата са по-вероятни заbолявания като анорексия и различни видове неврози. Мъжкият мозък е с 10% по-голям от женския, но това няма значение при определянето на коефициента на интелигентност, например. Мозъкът при момичетата пък узрява по-бързо, отколкото при момчетата.

9. Мозъкът на подрастващите (и като цяло човешкия мозък) все още е мистерия. И въпреки безбройните изследвания, теории и хипотези, все още не знаем как всъщност функционира мозъка. Ние знаем неговите части, но не и защо те правят това, което правят. Или защо един тийнейджър като Александър Велики, предвождал цяла армия на 16 години, докато негов връстник в днешно време си губи дните на дивана пред телевизора. Така, че като родители, е добре да помним, че не сме сами в цялата работа. Науката, за момента, е точно толкова объркана, колкото сме и ние.