5 причини, поради които гледането вкъщи предполагаемо съсипва децата ми

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

 family

Оттеглих се от работа, когато преди повече от 5 години и половина се роди дъщеря ми и сега вече и синът ми (на 2) е в кюпа. От време на време се случва да попадна на статия или разговор, в които разни хора обсъждат колко ужасно е, че децата са забити вкъщи с баща им и колко вреди  им нанася това – и на тях, и на семейството ми като цяло. Доста вина предизвикват. Ако жена ми и аз наистина бяхме успели да си подредим приоритетите, щяхме да нмерим начин тя да си стои вкъщи, а аз да работя, нали знаете, както природата го е измислила. Това е най-добрият подарък, който можем да направим за децата си и ако ги обичаме, би трябвало да го обмислим. Само веднъж е детството, а ако ние не планираме да ги отглеждаме по традиционния начин, защо изобщо ги имаме?
Сериозно, ето такива неща чета и слушам. Интернет е пълен с хора, които си мислят, че знаят всичко.

Иронията е в следното: жена ми беше консултант, чиято работа изискваше да пътува 4 дни седмично, а аз работех като вицепрезидент на разследваща фирма, преди дъщеря ми да се роди и това хич не беше добър начин да отглеждаме детето си. В крайна сметка ни се стори, че това аз да си стоя вкъщи е удачно, за да бъдем максимално време заедно и да имаме добри доходи. И въпреки че тази ролева промяна би могла да увреди децата ни, решихме да пробваме. Извинявай, интернет. Извинявайте, деца. Предполагам, че се провалихме.

1. Къщата е развалина

История след история показва как бащите вършат по-малко домакинска работа от майките. Ако слушате медиите, бащата оставя децата си да търчат наоколо само по памперс – несменян цял ден – или да се въргалят нбаправо голи в кочината, която наричаме свой дом. Странно, но моята гледна точка е различна, смятам, че поддържам къщата ни подобно на повечето майки, които гледат децата си. С други думи, всичко е разхвърляно 5 минути преди да ни дойдат гостите, а пък всеки ден се напъвам отчаяно да я приведа във вид, преди да се прибере жена ми, ако малките тирани го позволят. Мога да оправя, само ако ги настаня пред телевизора с нещо за гризане, докато пусна прахосмукачка и избърша пода със скоростта  на тасманийски дявол на кокаин. Струва ми се, че постоянно чистя, но в мига, в който приключа, вече има нова бъркотия за оправяне. Почиствам кухнята, приготвям ядене и наблюдавам как стрелците със салата, които наричам свои наследници, разстилат по земята нов слой мръсотия.

Трябва да призная, вероятно жена ми ще съумява да поддържа къщата по-чиаста, ако тя си беше у дома с децата. Но пък имам своите съмнения дали щеше да успява да поддържа и двора, тоалетната на котката, боклука, басейна и колите. В крайна сметка, мисля си, че къщата на бащата може и да е различна, но не непременно по-лоша от тази на майката. Аз се занимавамс  това да си отглеждам децата, не да претендирам за титла Чистник на годината. Може и плотовете да не блестят, но компенсирам с интересни научни проекти, ръчно изработени къщи за кукли и бойни тренировки.

2. Вечно са болни (може би е следствие от точка 1)

Много рядко се случва носовете на децата ми да не текат и поне веднъж годишно някое от тях повръща скорострелно, което не е толкова забавно колкото пейнтбола, но прави същата бъркотия. Болни деца означава и болни родители. Не го схващам. От една страна, може би трябва да поддържам и децата, и къщата по-спретнати, от друга, гугъл твърди, че се справям добре. В общи линии проучването ми сочи, че, ако къщата не е особено подредена, децата ще растат по-креативни и ако ги оставяме да си играят в калта, ще бъдат по-здрави и по-способни да се справят с децата на суперчовеците (познати още като работещите родители), когато тръгнат на училище.

3. Бащата, който си стои вкъщи, ще предизвика полово объркване

Въпреки старателните ми опити да поддържам дома си мръсен поради гореспоменатите причини, все пак и аз отвреме навреме пера, подскачам с прахосмукачката или измивам достатъчно чинии, за да изровим плейстейшъна. По време на тези тъй редки мигове, децата ми стават свидетели на изкривена представа за половите роли и кой знае какви вреди им нанася това! Дъщеря ми може би ще реши да бъде като майка си и да пътува из света като успешна бизнес дама или пък ще избере по-домашна роля, но се надявам каквото и да стане, да е най-доброто за нея и семейството й, независимо от това какво обществото смята за порядъчно. Синът ми може да стане медицинска сестра или политик, или стоящ си вкъщи татко и всичко това е ОК за мен. Може да реши, че да изкарва пари не е основната му „мъжка“ задача. Идеята е, че всички домашни татковци объркват страшно реда на нещата. Има работа за жени, има работа за мъже, това е. Факт, който ми бива напомнян ежедневно посредством дразнещи статии и това странно изражение, когато някой разбере с какво се занимвам.
Истината е, че всичко това ме прави изключително нащрек за половите роли  не мога да ви опиша колко пъти вече ми се случва да задържам опашката в драйв-ина, за да информирам някой неук служител през гъгнещия интерком, че няма такова нещо като „играчка за момиче“ или „играчка за момче“. Добре, де, чувал съм израза „играчка за момчета“ и преди, но не като нещо, което си поръчваш в ресторант за бързо хранене. Разговорът обикновено завършва с поръчка на розов Спайдърмен за дъщеря ми по нейна молба и нещо с колела за сина ми, но не това е идеята. Или може би е точно това. На теория, аз отглеждам андрогинни деца и междувременно съсипвам животите им.

4. Решението ни ще доведе до финансов колапс.

„…бащите, които не ходят на работа дори за кратко време, за да се грижат за дома, получават по-ниски оценки за това как се справят със задълженията си, когато се върнат в офиса, отколкото майките, които ползват опутск, за да гледат децата си“ – това прочетох, когато гугълнах „Какво ще ме вбеси днес?“.
Някой може и да си мисли, че издигането в кариерата, взимането на няколко години отпуска, за да гледаш децата си и отказването на предложения за работа едно след друго не е ужасно положение и че има и добри страни в това някой от родителите да си е вкъщи. Други биха посочили, че това е налудничаво. Аз можех да си остана в офиса и да се опитвам да настигна Уорън Бъфет в списъка на Форбс за най-богатите хора в Америка. Вместо това аз правя сапунени мехурчета на плажа и си играя с децата си. Междувременно бъдещето им е заложено на карта, да не споменаваме луксозната кола на 16! Вината ме залива… или поне щеше, ако уговорката ни не позволяваше на жена ми да се фокусира в своята кариера, изкарвайки повече, отколкото правехме преди, когато и двамата работехме.
Бележка към децата ми: и все пак няма да имате луксозни коли на 16.

5. Децата на домашните татковци никога нямат приятели

Децата, които си стоят вкъщи с тати, няма да знаят как да заговорят дори, какво остава да си играят с други деца, без да ги разпитват за странни неща като половите им стереотипи или най-добрият начин да се гледат „Междузвездни войни“. (Първо да е „Епизод едно“? Дори не мога да ви погледна!). Бащата, който стои вкъщи, ще отгледа социално неадекватни деца, които най-вероятно ще се откажат изобщо да се занимват с училище на около 6 години и ще се преместят да живеят в гората. Но може пък и да израснат като изключително умни, креативни и интересни личности. А дали пък истината не е, че е доста трудно да предскажем бъдещето на децата, базирано на това кой им е сменял памперсите и непрестанно е събирал след тях и дали тази личност има или няма XY хромозома?

Така че, да, ние сме ужасни. Аз съм полу-мъж, отглеждащ деца, които няма да имат никаква идея как да се държат в компанията на други деца и прекарвам дните си в бебешко царство, вместо да изкарвам милиони, за да мога да си позволя да изпратя децата си в колеж. Къщата ни ще е по-добре, ако имаме чистачка (или чистач), фирма, която да поддържа двора и вероятно детегледачка. За щастие, не отглеждаме къща, а деца, така че смятам да продължим с жалките си опити по начина, който работи най-добре за нашето семейство, дори той да е толкова съсипващ.
Не заслужават ли всички деца нашите най-добри опити в това да нямаме и най-малката идея как да ги превърнем в най-добрата личност, която биха могли да бъдат, като междувременно ние самите не полудеем?

Бележка: Тази статия не цели да обиди работещите родители, майките, които си стоят у дома, бабите и дядовците, чичовците, продавачите на обувки или Уорън Бъфет. Мисля, че всички вие сте прекрасни. Мисля, че аз и жена ми също сме прекрасни. Всички са прекрасни! Сега пак ще напиша прекрасни. Прекрасни!

 

Източник: Ask Your Dad

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Полезно

Етикети:

21,943 преглеждания

Comments are closed.