5 фрази, които родителите използват често, а децата не разбират въобще

Когато разговаряме с децата си, думите придобиват нов и съвсем различен смисъл. Често те не разбират защо им казваме едно или друго нещо или го разбират по погрешен начин. Често ние като родители от своя страна се изнервяме от това и сме склонни да повишим тон, в повечето случаи без нужда, а това още повече озадачава и изнервя децата. Затова е добре, преди да изпаднем в състояние на афект пред детското неразбиране или моментно непослушание, да помислим какво сме на път да изречем и ако е по силите ни да спрем навреме, преди да се разбием в стената на невинното детско недоумение.

Следващите пет фрази са често използвани от родителите, особено когато сме безсилни и ядосани пред децата си по някаква дълбоко наша, родителска причина, но ако можем в подобни ситуации да се спрем и да се погледнем отстрани, ще се убедим, колко е безсмислено да ги изричаме.

“Престани!”

Има дни, в които тази фраза бива употребена многократно. И има за цел да накара детето да спре. Но какво? Това е въпросът, които нашата заповед предизвиква в детското съзнание. И той е напълно логичен, защото сама по себе си, употребена така, думата не уточнява какво детето трябва да спре – да гледа телевизия, да крещи, да удря, да играе или да слезе от главата на брат си? То не разбира какво трябва да спре, защото обикновено извършва повече от едно действие.
Нормално е „Престани!“ да бъде последвано от пояснение какво искаме детето да спре да прави точно в този момент. Само така то ще ни разбере и вероятно ще изпълни желанието ни, вместо да ни гледа неразбиращо и уплашено да се свие в някой ъгъл.

“Бъди добър”

Децата имат желязна логика, затова им е невъзможно да си представят какво имаме пред вид когато им казваме „Бъди добър“. Ако децата имаха познание за това кое е добро и кое лошо, вероятно биха се опитали да изпълнят тази молба, но често онова, което на тях им изглежда добро, нас като родители е възможно да ни изнервя силно. Това са уроците, които децата тепърва ще учат и родителите няма как да изискват подобна максима от тях. Ако фразата е употребена с цел да промени поведението на детето в даден конкретен момент, е добре тя да бъде подкрепена с пояснение. „Бъди добър и ще отидем по-скоро на разходка.“ Разбира се, тонът също е от значение, колкото по-спокойно и тихо биват изричани думите, толкова по-значими и запомнящи се ще са те за детето.

“Хубава работа!”

Често тази фраза бива употребена в обратен смисъл, но децата няма как да разберат това и вместо да почувстват, че ги порицаваме, те могат да изпитат лъжливо чувство на гордост и измамно самочувствие. Затова е добре, когато хвалим детето, да става ясно, че това е хвалба и обратно ако е заслужило порицание – то да е недвусмислено, защото в противен случай рискуваме да изградим погрешно впечатление, че не добре свършена работа или задача е повод за похвала.

“Чуй ме!”

Да чуе едно дете може, но за него това няма как да означава „слушай и изпълнявай“, защото с акта на чуване то изчерпва задължението си и това задължение по никакъв начин не включва слушането и изпълнението на конкретна задача, което е продължаващ процес. Ето защо тази фраза не е достатъчна, ако искаме детето да ни слуша и да изпълни онова, което ние бихме искали от него. Технически погледнато децата може би ще се подчинят и ще се постараят да ни чуят, но е малко вероятно да осъзнаят и да изпълнят онова, което ние бихме искали като продължение. Родителската фраза трябва да е свързана с очакването, че след чуването и слушането от детето се очаква действието да продължи с изпълнение на конкретна задача и именно тя е крайната цел.

“Ти знаеш по-добре”

Всеки човек се учи непрекъснато през целия си живот. Родителите трябва да са търпеливи и толерантни ако детето има навика да изказва своето мнение или да споделя идея, относно това как да се случи или да се направи нещо. Вероятно неговият начин няма да е правилен, но е неправилно да го натоварваме с фразата „ти знаеш по-добре“, в смисъл, че е всезнайко, особено ако очевидно греши. Родителят в подобен случай трябва аргументирано да обясни как и защо се прави, за да може детето да усвои нови знания и умения, вместо да бъде оставено с погрешно мнение, че наистина знае повече или пък да бъде натоварено с усещането, че е оставено да се справя само с дадената ситуацията. Тази фраза може да накара детето да изпита чувство на вина и неувереност, при това напълно неоправдано.

В повечето ежедневни ситуации децата нямат намерение и не биха искали да предизвикват родителския гняв, затова не е редно да бъдат товарени с неясни за тях послания, които да събуждат съмнения, несигурност и тревога. Наред с това ако комуникацията родители-деца е недвусмислена и пределно ясна, децата не биха имали повод да използват извинението, че не са ни разбрали и поради този причина не са изпълнили поставената им задача.