12 съвета как училището да не пречупи детето

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

first-grade-school-child

1. До 6-7 годишна възраст мозъкът на детето физиологически не е готов да се справи с прекалено голямо количество информация. Ето защо за децата в предучилищна възраст и в първи клас не е задължително да посещават прекалено много извънкласни дейности и занимания по музика, чужди езици и други подобни. Тръгването на училище преди тази възраст също не е за препоръчване.

2. Не се фиксирайте в търсене на идеалното училище. Основното нещо за децата в началното училище е те да са спокойни и да намерят своят психологически комфорт. Достатъчно е училището да е близо до дома, така родителите и детето няма да губят излишно време в пътуване. Детето ще се чувства много по-добре, ако в училище среща своите другарчета от квартала.

3. Важно е първият учител на детето да е адекватен човек, които обича децата и е избрал учителската професия по призвание, а не по някаква принуда. За да получите нужната информация, можете да посетите избраното училище и да се поинтересувате от мненията на родителите, чиито деца скоро ще завършат четвърти клас. Именно техните учители ще поемат на есен първокласниците.

4. Училището е отговорност на детето ви, затова колкото и да ви се иска да следите неотлъчно какво се случва и как се развива детето ви, не си взимайте повече от две седмици отпуск в началото на първи клас. След това дръжте нещата под контрол, но от дистанция, така че детето да се научи да носи отговорност за изпълнението на своите задължения.

5. Не пишете домашните на детето и не поемайте отговорност за оценките, които то получава. Не прекалявайте с въпросите за училище. Ако детето иска да говорите – говорете, но ако не проявява желание, не го притискайте. Има и други начини да разберете какво се случва в училище.

6. Не се опитвайте да контролирте малкия си ученик непрекъснато. Не е нужно да учите с него, да му проверявате домашните, да му подреждате чантата. Помислете и за себе си. Ако непрекъснато вършите неговите задължения, това ще е голям проблем в бъдеще – за него и за вас.

7. Естествено, ако се налага и детето желае, можете да му помогнете, но в този случай е важно детето да е поискало помощта ви. Ако то не ви търси за помощ, по-добре стойте настрана и приемете, че всичко е наред.

8. Понякога се случва детето да не хареса своя учител, но понякога може да се случи учителят да не хареса детето ви. Това е проблем и той трябва да се реши възможно най-бързо. Поговорете с детето, с учителя, ако трябва и с директора. Ако няма промяна в отношението му към детето, преместете детето си в друга паралелка или дори в друго училище. Най-важно е да не оставяте детето си в състояние на продължителен стрес, какъвто може да е нехаресването от страна на учителя.

9. Пубертетът е най-трудният период от живота на всяко дете. Той започва обичайно около 12-14 годишна възраст и продължава до 16-17. Това е време на сложни психологически и физиологически промени, хормонален дисбаланс, лесна умора и бързо отегчение. Възможно е в този период то да промени отношението си към училището, към учителите и съучениците си, да започне да получава по-ниски оценки. Ако не искате проблемите да се задълбочат, просто бъдете търпеливи. Задачата на родителите е да запазят спокойствие, независимо от разнообразието на преживявания, както за детето, така и за тях самите. Всичко ще премине.

10. По никакъв повод не влизайте в спорове и конфликти с училищното ръководство. Ако се случи да ви извикат на разговор с класния ръководител или директора, бъдете търпеливи и ги изслушайте, без да спорите, а след това се приберете у дома и продължете да работите с вашето дете по вашия начин.

11. Ако вашето дете е талантливо, това съвсем не означава, че трябва задължително да развива талантите си, ако то самото не иска. Талантът трябва да носи радост, а не да натоварва и да внушава някакви особени очаквания. Ако един талант остане неразвит, от това няма да проилезе абсолютно никаква драма.

12. И накрая, най-важното: Приемете детето си такова каквото е. Не го натоварвайте с вашите собствени очаквания. И запомнете – няма значение как се учи, какви са оценките му, обичайте го, защото е вашето дете. Когато е на 15 ще е много по-трудно, отколкото, когато е на 5, но то пак ще е уникално и единствено, и такова вие ще го обичате, а за да се случи това, на първо място трябва да обичате себе си.

***

Михаил Лабковский е практикуващ психолог с 30 години опит. Роден е в Москва и започва да следва психология с надеждата да намери отговори на много свои въпроси. Работи като учител и училищен психолог. Известно време пребивава в Израел, където се занимава със семейна психология. Освен това работи и с проблемни юноши.

В Москва работи в областта на индивидуалната, групова и семейна терапия. Практикуващ радио и телевизионен водещ на редица предавания, свързани с професионалната му практика.
Убеден е, че всеки човек трябва да живее по начин, който прави животът му приятен и забавен.

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

7,560 преглеждания

Comments are closed.