Завръщат ли се опасните детски болести?
Някои ужасни детски болести като дифтерия, тетанус, морбили, коклюш и полиомиелит може да се върнат у нас, след като са били изкоренени. За това предупреди наскоро главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. Причините за тази опасност се крие, както в известно пренебрегване на симптомите от страна на личните лекари, които смятат тези болести за част от миналото, така и в повишен риск в следствие на бежанци от Азия, особено по отношение на болестта полиомиелит (детски паралич).
Ето някои от най-сериозните болести в детска възраст, от които все още милиони деца по света се разболяват, което води до прием на скъпи лекарства, болничен престой и много поводи за тревоги.
Дифтерия
Дифтерия или още дифтерит, е силно заразна болест, която засяга горните дихателни пътища. Тази болест и до днес се счита за изключително опасна, особено при децата. Обикновено дифтерията протича със зачервено гърло, подуване на лимфните възли и повишена температура. Децата са отпаднали, а най-отчетливият симптом е наличието на плътни сиви налепи, които покриват гърлото.
Източник на инфекцията е болният човек, който киха или кашля, доста по-рядко – употреба на неизмита чаша или прибор, използвани от заразно болен.
Най-добрата защита срещу тази коварна болест е ваксинацията в ранна възраст
Тетанус
Тази болест е известна от дълбока древност. Тетанусът е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с повишен мускулен тонус до тонични гърчове. Човек се заразява с тетанус след попадането на бактерията Clostridium tetani в областта на наранена кожа или лигавица. Контузно-разкъсни, дълбоки прободни рани са особено подходяща среда за развитие на тетаничните бактерии като рисков момент е замърсяването на раната.
Профилактиката на болестта става чрез поставянето на задължителните ваксини ДТК (дифтерия –тетанус – коклюш) в детска възраст чрез три приема – когато детето е на два, три и четири месеца. Профилактика се извършва и при нараняване – чрез инжекция с тетанисен токсоид мускулно.
Морбили (дребна шарка)
Морбили е остро протичащо и силно заразно инфекциозно заболяване. Симптомите са свързани с висока температура, треска, кашлица, зачервени очи, кожен обрив.
Болестта се разпространява от човек на човек, при това доста лесно. За инфекцията с морбили инкубационният период е 1-2 седмици (7-14 дни). Обривът обикновено се появява около 14 дни след заразяването.
Заушка (епидемичен паротит)
Заушката протича с висока температура, подуване и болезненост на една или повече от слюнчените жлези. Най-често се засягат околоушните слюнчени жлези, които са разположени пред и под всяко ухо.
Вирусът на заушката се пренася от човек на човек по въздушно-капков път. Въпреки, че възрастните хора могат да пренасят заболяването, от заушка боледуват предимно деца на възраст между 5 и 15 години. Заушката се среща по-често през късната зима и пролетта. Организмът може да изработва естествен имунитет срещу заболяването. Обикновено след преболедуване от заушка се развива траен имунитет.
Коклюш (магарешка кашлица)
Входна врата за инфекцията е дихателната система, а заразяването отново става по въздушно-капков път. След вдишването им, бактериите се прикрепват върху лигавицата на трахеята и бронхите, където предизвикват възпаление. Инкубационният период продължава между една и три седмици.
Боледуването от коклюш създава доживотен имунитет. Описвани са единични случаи на реинфекция, които протичат леко.
Специфичната имунопрофилактика на коклюша в България е част от Имунизационния календар на страната.
Детски паралич (полиомиелит)
Полиомиелитът е тежко заболяване, което се причинява от човешкия полиовирус. Този вирус се отличава с голяма устойчивост в околната среда, което създава условия за по-лесното му разпространение. Болните от полиомиелит или здравите вирусоносители отделят вируса чрез изпражненията. Заразяването става чрез употреба на замърсени хранителни продукти и вода или чрез замърсени ръце.
Различават се две болестни форми – паралитична и непаралитична. При паралитичната форма най-често се засяга гръбначния мозък като в 65% парализата има траен характер. Профилактиката се състои в задължителна ваксинация с противополиомиелитна ваксина.
Използвани източници:
Public Health Agency
1,833 преглеждания
