В мислите на повечето от нас септември е времето за ново начало, онова от детството ни, когато свършваше дългата лятна ваканция и тръгвахме на детска градина и училище. Сега, когато имам собствени деца, усещането ми за септември до голяма степен се припокрива с онова от моите собствени детски дни.
Дъщеря ми е вече ученичка и за нея месецът е просто поредния септември, в който се връща към обичайните си занимания в училище. За сина ми обаче този септември е ново начало. Той е на година и 8 месеца и тръгва на детска ясла. Досега го гледахме у дома и никога не е оставал с чужди хора, в непозната сграда или помещение.
От миналата седмица посещава групата в яслата. Водя го сутрин и си го прибирам около обяд и въпреки, че знае, че ще го взема, всяка сутрин плаче безутешно. С дъщеря ми беше много по-лесно. Още след първия ден забравихме за ревовете и проблемите. Смятах, че и сега ще е така, но не познах. Персоналът в градината е грижовен, всички се стараят да го успокояват, но нищо не помага. Дори сякаш това допълнително внимание, което получава, го разстройва още повече.
За мен като родител, също е много трудно да оставя ревящото си бебе на фактически все още непознат човек и да се опитам да се измъкна незабелязано през вратата. Сърцето ми се къса на парчета всяка сутрин…
Но обстоятелствата, както във всяко семейство, ме накараха да си събера чувствата и силите и да доведа нещата докрай. Сутрин синът ми е сравнително спокоен, но само до момента в който забележи, че приготвям принадлежностите за яслата. В този момент започва неистово да плаче, а майчината ми душа отново е на път да се разколебае…
В тези мигове се питам: „Какво не правя като хората? Може би ще е по-добре и за двама ни да си стоим у дома? В крайна сметка децата са по-важни от работата ми. Може би трябва да се откажа от кариерата си?“
И точно, когато бях на прага наистина да се откажа и да го върна отново у дома, си припомних защо детската ясла е полезна за децата и реших да споделя своите мисли с други родители, които може би също като мен изпитват съмнения в правилността на своето решение да изпратят децата си в ясла или детска градина.
– В детското заведение децата създават приятелства
Моето момченце контактува със сестра си у дома и за него това може би на този етап е достатъчно, но си давам сметка, че тя е по-голяма и предпочита да се вижда и да си играе със своите връстници. Така че, реално, когато той е у дома, е в своеобразна изолация.
– Тръгването на ясла или градина подпомага развитието на децата
В детските заведения работят специалисти, обучени специално за работа с деца. Те отлично знаят как и с какво да помогнат на децата, така че да се научат да правят различни неща, да подпомогнат развитието на координацията, хигиенните навици, говора, дисциплината. Когато гледаме децата си у дома ние също полагаме грижи за всичко това, но наред с тях ние трябва да се грижим и за хиляди други задължения в дома и семейството, което намалява времето, нужно за правилното и навременното развитие на децата. Освен това, повечето от нас не са педагози, каквито работят в детските ясли и градини.
– Детската градина улеснява прехода към училище
Децата, които посещават детско заведение от малки, се адаптират много по-лесно към училищната среда. Без затруднения свикват с ново обкръжение и нова обстановка. Приемат с доверие учителите си и създават безпрепятствено нови приятелства.
По материали от www.babycentre.co.uk
