Децата притежават вроден артистичен талант. Те по природа са прекалено драматични, а емоциите им често ни се струват нерационални и несъвместими с дадена ситуация. Децата възприемат света по начин, който може да се харесва единствено на тях, да усещат каквото си искат и да изразяват емоциите си както пожелаят. Това съвсем не означава, че те имат правото да се държат неуважително или лошо към заобикалящите ги.
Децата са част от обществото и за да се чувстват добре в него, те трябва да бъдат научени да спазват някои основни правила, за да не накърняват чувствата, емоциите и физическата неприкосновеност на околните. Социално отговорното поведение се възпитава от ранното детство от родителите, у дома. Успоредно с това децата трябва да са наясно, че имат право да изразяват своите чувства, да показват кога са ядосани, тъжни, уплашени, развълнувани и т.н., така че, всяко чувство да бъде преживяно и осъзнато.
Напълно погрешно е да се стремим да държим детето далеч от негативни емоции. Ако едно дете смята, че „не бива да е тъжно“, то ще прави всичко по силите си, за да избегне скръбта, но това няма да му помогне да се чувства по-добре. Това не е здравословно, защото всъщност скръбта е лечебен процес.
По същите причини децата, на които се внушава, че не трябва да изразяват емоциите си, особено, ако те са негативни, може да изпаднат в изолация, да отказват да говорят за себе си и за чувствата си. В действителност гневът не е толкова лош, колкото славата му. Ако той не съществуваше, никой от нас не би могъл да се справи с някои от емоциите си, независимо дали това е здравословен или нездравословен избор.
Целта не е да променяме или възпираме емоциите на децата, а да коригираме поведението, породени от тях.
Това може да бъде лесно постигнато, ако казваме неща като тези:
- Не драматизирай.
- Не се ядосвай за дребни неща.
- Спри да плачеш и ще ти дам това, за което плачеш.
- Не се дръж като бебе.
- Как може да се притесняваш за толкова глупаво нещо.
Как да разграничим емоцията от поведението?
На първо място е нужно да се научим да разграничаваме това какво прави детето, от това как то се чувства.
Например:
Гневът е емоция, удрянето е поведение.
Тъгата е чувство, ревът с глас поведение.
Невъзможно е да убедим детето, че не трябва да има усещания, но е добре да му покажем как да се справя с неприятните емоции.
Например: Ако покажем на детето, че да усеща гняв е нормално, задължително трябва да продължим и да го научим, че хвърлянето на играчки и удрянето с юмручета от гняв не е здравословно.
Често много от нас смятат, че възпитаването на психически силно и стабилно дете е свързано с това то да бъде отгледано като недостатъчно толерантен човек. Това е много погрешно схващане. На практика психически стабилните деца са онези деца, които разпознават различните емоции и умеят да изберат здравословните начини да се справят с чувствата си, без да застрашават околните.
Децата са много по-устойчиви от възрастните, те без никакви затруднения могат да се справят с отрицателните емоции, неприятните чувства и тревожността.
Когато децата са уверени, те без страх и колебание могат да се изправят пред страховете си и без колебание ще търсят и намират начини да ги преодоляват. Ако обаче оставим детето да мисли, че самата тревожност е нещо лошо, то много вероятно да продължи да прави неща, които само ще го принудят да се чувства още по-тревожно.
Децата трябва да са наясно, че отрицателните емоции са част от живота на и освновен урок, който трябва да научат е, че понякога се налага да се държиш точно обратното на това, което чувстваш.
Например:
Възрастните понякога се чувстват тъжни, но въпреки това отиват на работа.
Децата трябва да разбират, че всеки е принуден понякога да направи или да не направи нещо и често този избор няма нищо общо с емоциите и чувствата.
Да научим детето да управлява емоциите си е безценно.
Когато научим детето, че емоциите му са нормална реакция на мозъчната дейност и че всичко е наред, то е много вероятно само да намери социално подходящ начин да се справи с тях, а поведението ще се коригира от само себе си.
Как да помогнем на детето да добие представа за чувствата си:
Обазначаване на емоциите.
Детето може и е добре да бъде научено да назовава чувствата си. По този начин то ще може и да ги развива.
Например: „Виждам, че се чувстваш истински разочарован, че днес няма да излезем в парка.“
Здравословното умение за справяне с тази ситуация е да внушим на детето, че то може да се справи с дискомфорта от това по положителен начин.
Всяко дете трябва да е наясно,че тъгата не пречи на рисуването, както и гневът на играта навън. Именно в това се състои и смисълът на контролът върху чувствата. Ако едно дете е в лошо настроение, то трябва да чуе от нас, че има избор. Единият е да остане в лошо настроение и в стаята си или да промени настроението си към добро и да поиграе навън.
Ако едно дете се държи неподходящо, то задължително трябва да разбере, че от това ще има последици. Ако по-голямото дете в семейството счупи играчката на брат си, защото е ядосано, то трябва да е наясно, че поведението му няма как да остане незабелязано. В подобни моменти трябва ясно да покажем на детето, че трябва да бъде наказано, но не заради онова, което изпитва, а заради онова, което чувствата му го карат на прави.
Емоциите не бива да оправдават действията. Ако детето ни каже, че не е в състояние да си напише домашното, защото е разстроено или тъжно, това не е повод да отменим или отложим писането на домашното. Това е пътят, по който да покажем на детето, че то е отговорно за поведението си.
В никакъв случай не бива да позволяваме поведение основано на чувствата.
Разбира се, има случаи, в които са допустими изключения, когато са налице извънредни ситуации в семейството.
Първите седем
