Защо е полезно да отказваме на децата?

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

angry-boy

Все по-често се наблюдават семейства, в които детето сякаш е на върха на родителската пирамида – взело изцяло управлението, силата и контрола на семейството. Сякаш то е подчинило родителите си и те действат изцяло в негова услуга, по един нездравословен за цялото семейство начин. Малкият човек се държи властно, гневно, глезливо и претенциозно. Не приема откази, за него не важат правила и няма никакво чувство на емпатия към родителите си или околните. Какво се случи? Как се стигна до тук? Как отказа има пряка връзка с това?

Децата в този образ обикновено са получили власт, за която нямат опита и знанието как да управляват. Въпреки че им харесва и умеят да манипулират родителя, тази власт е много опасна за тях. Те не са свикнали да чуват и зачитат думата „не“ и изобщо родителската фигура сякаш е тяхна прислуга. Тези дечица имат спешната нужда да се „върнат на мястото си“ в своето семейство, т.е. да си припомнят, че те са децата, а родителите взимат решенията относно отглеждането им. Често майките разказват как от малки желаят най-доброто за децата си: най-хубавите играчки, най-красивата торта, най-забавният рожден ден, намесват се активно ако детето им има конфликт с друго дете, само и само то да не се почувства наранено. Създава се един перфектен свят за детето – без препятствия, без отговорности, свят, изпълнен с изненади, задоволяване на всяко желание и мечта. Несъмнено всеки родител иска най-доброто за детето си. Но кое всъщност е най-доброто за нашите деца?

Първо и абсолютно сигурно е, че децата имат нужда да „слезнат от трона“ на семейното огнище. Те трябва да се чувстват деца, за чиито живот решенията се взимат от майката и бащата. Тази власт – да определят неща от живота, за които нямат нужния опит – трябва да им бъде отнета. Само с тази малка, но сериозна стъпка, бихме си спестили доста трудности сега и за в бъдеще.

Второ и не по-малко важно е да спазват вече установените правила. Толкова много се говори за правила и граници, а сякаш вече родителите се измориха да слушат за това и дори казват, че не разбират какво значи граници. Нека го обясним най-просто.

– Ще гледаш телевизия, но след като си измиеш лицето, зъбите и закусиш. Преди това не може да се пуска телевизора!

– Когато отидем до магазина, няма да купувам повече от едно дребно лакомство. Имаш право да си избереш, но само едно.

– Не мога да ти купя тази скъпа кола, дори и да плачеш и да се сърдиш, съм категорична.

Наскоро при мен бяха майка и дъщеря (5-годишна), която не пускаше майка си да ходи на работа, за да може да седят вкъщи и малката да не ходи на градина. Още първите минути и начина, по който майката седеше и гледаше дъщеря си, в мен остана объркването коя всъщност беше майката и коя беше дъщерята? Майката беше много притеснена, гледаше дъщеря си с възхищение и снизходителност, а момиченцето изцяло владееше и командваше емоциите на жената. Това беше един от многото примери за овластени деца, които наблюдавам в практиката си.

Не е лесно, нито приятно, когато децата ни се тръшкат, хвърлят се по земята, за да получат нещо, дори ни обиждат (особено на публично място). Но угаждайки им в конкретната ситуация, ние им правим лоша услуга за цялия им живот. Ако те получават всичко на момента, тук и сега – какво се случва с мечтите им? Как ще развият търпението си? Как ще постигат целите си? Как ще се научат да отлагат удоволствието, а не да се стремят към него на всяка цена? Отговорите на тези въпроси се крият още в ранното детство. И не става дума да се държим враждебно и нападателно към децата ни, а просто твърдо, спокойно, доброжелателно и загрижено.

Децата често тестват границите ни. Те имат нужда от тях, за да съществуват сигурни и спокойни. Представете си натоварен трафик без никакви пътни знаци, органичения и светофари. Какъв хаос би настъпил само! Правилата и забраните на родителите, също като червеният светофар, са много важни, за да оцелееш като разумен човек, който знае, че ако не спре на червено – рискува живота си.

Понякога сме склонни да си осигурим моменти на спокойствие, като удовлетворим дадено желание на детето сега. Но когато това стане практика, у детето се губи интерес към света, защото получава всичко на готово. Така то не се научава на труд, не цени вещите и подаръците, приема, че всичко може да се получи даром и му се полага просто ей така. По този начин ще има трудности да се бори за нещо, а малките съпротивления ще му се струват огромни и непосилни. Не получаваме всичко, което искаме в живота – и ако тази проста сентенция децата научат от малки, това ще им спести доста разочарования и отчаяние като възрастни.
.
Не се чувствайте виновни, когато казвате „не“. Не се чувствайте виновни, ако не осигурите най-прекрасният рожден ден, най-голямата торта или последен модел телефон. Мислете по-глобално и за бъдещето – днес детето ми може да ме мрази, но след години, ще ми благодари.

 Автор: Боряна Конова /психолог/

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

24,128 преглеждания

Comments are closed.