Можем ли да говорим за „провал на родителството“ и ако да, защо?
На тези и редица други въпроси отговаря Д-р Леонард Сакс в четвъртата си книга „Провалът на родителство.“
Д-р Леонард Сакс е семеен лекар и психолог и повече от 27 години работи с родители, учители, социални работници, съветници, училищни психолози и правосъдни специалисти от цял свят.
Но по-важния свой опит той черпи от ежедневието си на баща.
Той твърди, че повечето американски семейства са изправени пред така наречената криза на властта. Става дума за това, че днешните деца не са в добра емоционална и физическа форма и дълбоко страдат от това. Специалистът призовава за промяна и връщане на старите правила на възпитание в семейния живот.
Ето част от неговото интервю за Асошиейтед прес.
Асошиейтед прес: Какво точно искате да кажете с понятието „провал на родителството“?
Сакс: Имах случай, в който майка доведе 10-годишния си син в кабинета ми с оплакване, че е с болки в корема. Детето играеше някаква игра на мобилния си телефон, но когато майка му заговори за оплакванията му той извика: „Млъкни, мамо, не знаеш какво говориш.“ И започна да се смее.
Подобно поведение би било крайно необичайно за 1999-2000 година, но към днешна дата децата, независимо дали са момчета или момичета, се отнасят неуважително към родителите си, помежду си и дори към себе си, не само вербално, но и физически.
Майката на това момче не направи абсолютно нищо, освен, че изпита неудобство от мен.
Културата ни се е променила много дълбоко за прекалено кратък период от време, това именно показва поведението на децата днес.
AP: За какво става дума конкретно във вашата книга?
Сакс: За прехвърлянето на родителските отговорности към децата.
Мисля, че когато се отнасяме към децата като към възрастни, ние очакваме от тях те да се държат като такива, от там произтичат и разминаванията между деца и възрастни. Не става дума за бягане от отговорност, но когато са налице подобни отношения и едната и другата страна очаква различни неща. Не можем да тълкуваме възрастния като дете, нито детето като възрастен.
Например в днешно време в опитите си родителите да подсигурят най-доброто образование за детето си, те често с месеци избират училище за него, дори за тези на възраст между 8 и 12 години. Основният двигател на това търсене е майката, но оказва се в много от случаите детето има последната дума и взема окончателното решение. Аз дори знам за случаи, в които когато детето взима отявлено погрешно решение и родителите го знаят, отстъпват пред решението на детето си и с пълното съзнание, че грешат, се съгласяват с него. В крайна сметка, детето е това, което страда в последствие.
AP: Какви са другите примери?
Сакс: Същото важи и по отношение на мобилните телефони на нощното шкафче. В момента дори деца на възраст 10, 12, 14, години не се разделят при никакви остоятелства с телефоните си и чатят с приятели до 2-3 през нощта.
Родителите трябва да прибират тези устройства и да не позволяват достъп да тях през нощта. Никое дете не трябва да има телефон в спалнята си без надзор.
Това не е само мое мнение. Това е и официалното мнение на Американската академия по педиатрия. Може и да се учудите на тази препоръка, защото повечето родители смятат, че тя е неизпълнима, но това е така, защото чувстват, че те нямат власт над собственото си дете, не само по отношение на вещите, но и по отношение на много други неща.
AP: Говорите за смисъла на семейната вечеря.
Сакс: Много изследвания показват, че семейната вечеря у дома е много важна за всички членове на семейството. Без телевизор, без никакви отвличащи вниманието устройства. Всеки ден. Времето, прекарано заедно у дома трябва де се превърне в основен приоритет за съвременните родители.
С напредването на технологиите и възможностите на днешните комуникации, често пренебрегваме класическите начини за общуване, но ако не предприемем нещо сега, съвсем скоро тази надпревара ще ни отведе точно никъде, а това ще съсипе децата окончателно.
AP: Какво ще кажете за времето, прекарано в колата?
Сакс: Всички сме в трескава надпревара с времето, но когато попаднем в задръстване, по-добре вместо да се ядосваме, да използваме това време за разговори и контактуване помежду си. Времето, в което сме затапени в трафика, всъщност може да се окаже безценно. Вслушайте се в онова, което детето ви казва, кажете му нещо, което отдавна искате да му кажете.
AP: Какво могат да направят родителите, за да помогнат на порасналите деца, на тийнейджърите да станат съвестни възрастни хора?
Сакс: Първото нещо е да ги научим да бъдат по-смирени. Смирението не е сред най-разпространените добродетели, но въпреки това.
Когато се срещам с децата ги питам какво мислят за живота, за всичко, което се случва около тях, но те буквално нямат представа. За съжаление днес децата от гимназията често са по-невежи от първокласниците.
Порасналите деца са самовлюбени и тотално вглъбени в собствената си същност, те са самовлюбени дотолкова, че сами не разбират как това фалшиво самочувствие ражда тяхното собствено негодувание.
Второто нещо е да се наслаждаваме на времето с детето си.
И последното нещо: Учете децата си на смисъла на живота. Това не се отнася само до добрата реализация по-късно в живота, не става дума само за личните постижения, а за това „Кой си ти като човек, като личност.“ Ако вие като родители имате отговор на този въпрос, то най-вероятно ще съумеете да помогнете и детето ви да си отговори на него.
източник: www.miamiherald.com
