Процесът на обучение при децата възниква спонтанно, децата учат несъзнателно, възприемат непредубедено обектите и процесите от заобикалящата ги среда и буквално попиват всеки детайл от света около тях като го запомнят за цял живот.
Защо децата запомнят и учат толкова лесно?
В своето развитие всяко дете преминава през различни периоди, в които проявява интерес към различни неща. През тези периоди то има възможността напълно несъзнателно и лесно да придобие нови знания и умения и го постига без особени усилия. Тези периоди не се повтарят, не се връщат отново в същата форма, под която вече са се проявили, но онова, което детето успее да овладее като умения по време на даден период, остава умение за цял живот.
Монтесори педагогиката се основава именно на тези моменти и периоди. Те са уникални и неповторими и се наричат „чувствителни периоди“. Основна цел на Монтесори подхода в образованието на децата е възрастните да умеят да ги разпознават и „улавят“, така че да са подготвени да ги оползотворят максимално добре. Тяхната задача е да подготвят по такъв начин средата, в която детето играе и се развива, че то да може да последва себе си и вътрешните си инстинкти, според които да действа, напълно свободно.
Друга важна задача на възрастните е да организират привличаща и предизвикваща детското любопитство среда, която да окуражава детето да бъде самостоятелно и свободно да търси отговори на въпросите, които го вълнуват и да му помагат да изразява себе си по възможно най-добрият начин.
Един от характерните способи в Монтесори подходът е т. нар. тристепенен урок, чрез който се въвежда ново понятие. През първата част на урока на детето се представя наименованието, назовава се предмета или качеството му (съществително или прилагателно), втората част е разпознаване, асоцииране на предмета, към който понятието се отнася. Към детето се задава въпрос: „Покажи ми…“. В третата част: „Какво е това?“, т.е. детето трябва да е запомнило наименованието на предмета.
Ако за детето е трудно да повтори и да възпроизведе информацията, възрастният трябва да повтори отново онова, което детето трябва да запомни.
Втората част от урока е най-дългата, защото се разчита на досегашния опит на детето, на информацията, която то вече носи в себе си и на знанието, което вече е натрупало.
Този способ помага на децата да учат цветове, фигури, цифри, количества, букви, качества на предметите.
Важно е да се разбере, че знанията, придобити по време на тези уроци, стават отправна точка и дават ключ за следващото търсене на знанието на детето. Всеки път, когато детето овладее ново умение или нова идея, то става по-уверено, по-компетентно и по-независимо, а това поражда желание да научи повече.
В периода на „попиващия ум“ децата учат чрез сетивата си, запаметяват чрез сензорната си памет.
”Ръцете са инструмент на ума”, казва Мария Монтесори и наистина децата разпознават по-лесно, ако първо информацията е минала през ръцете им. Децата учат буквите и начина им на изписване, опипвайки с ръце формата им и тази информация остава да се пази в мускулната им памет. Сензорните материали, които имат за цел да развият сетивата на децата притежават характеристика, наречена ”материализирана абстракция”, т.е. абстрактното понятие се въвежда чрез конкретен материал, детето го вижда в конкретна форма и това му помага да го опознае и запомни по-лесно.
Игри от типа distance game (игра от дистанция) са изключителен начин да се тренира паметта на децата чрез развиване на слуховите и зрителните възприятия. Разчитайки на слуха си децата трябва да запомнят звука на камбанката, за да открият другата съответстваща на нея, на същия принцип е играта за откриване на звукови цилиндри от една двойка, цветове, фигури. При тези игри се разчита отново на информацията, която детето вече носи в себе си, която е усвоило и която е придобило чрез изследване на околната среда, чрез опипване и възприемане чрез сетивата си.
По материали от www.detetoigrae.com
