Интервю на Първите седем с Александър Илиев,
управител на терапевтичен център „Жива–насока в живота”
П7: Здравейте, представете се с няколко изречения пред нашите читатели.
А.И.: Здравейте, казвам се Александър Илиев и съм управител на терапевтичен център „Жива-насока в живота“. Ние помагаме на хора, които имат трудности да спрат употребата на алкохол и наркотици.
П7: Какво представлява център „Жива-насока в живота“?
А.И.: „Жива-насока в живота“ е терапевтичен център за лечение на зависимости. Разполагаме с леглова база и екип от лекари, психолози и сътрудници, които помагат на всеки, потърсил нашата помощ и на неговото семейство да изградят отново връзки по между си, да преодолеят своята зависимост, да се завърнат обратно в обществото. Правим това като следваме индивидуално изготвен план, според нуждите на нашите клиенти.
П7: За мнозина в днешно време „зависимост“ означава зависимост към наркотици. Разкажете ни повече за другите зависимости, по-невидимите, по-трудно забележимите?
А.И.: Темата за зависимостите е много интересна. В обществото ни има зависимости, които са много разпространени, но са по-малко разпознаваеми като проблем. Такива са зависимостта към медикаменти, зависимостта към други хора, към секса, към властта, към парите, към сладкото, към хазартните игри и др. Всички тези зависимости могат да са също толкова разрушителни за зависимия и семейството му, кoлкото наркотичната.
Интересна зависимост е тази към взимането на пари с лихва, където зависимият отчаяно търси самочувствие и уважение, купувайки си приятели и позиции в обществото.
Искам да отбележа нещо интересно за употребата на алкохол. Живеем в държава, в която бирата не се смята за алкохол, а „да носиш“ повече е геройство. Забелязвате ли колко хора пият редовно, без да видят как това им пречи да изпълняват личните и служебните си задължения и как семействата им се разпадат? Често колеги прикриват пиенето на други, за да не бъдат уволнени. Отговорните в екипа поемат работата на употребяващите и това ги натоварва допълнително, вместо да изразят загрижеността си в насочване към лечение. Прикривайки ги, не правим услуга на никого, най-малко на тях. Бих посъветвал близките и колегите на тези хора да не губят време, надявайки се, че това ще се реши от само себе си.
П7: Как един родител може да се ориентира дали детето му има някаква зависимост?
А.И.: Симптомите при различните зависимости са различни, но най-просто казано, ако родителят усеща, че в поведението на детето му има нещо, което го притеснява, нека се свърже със специалисти, които да му дадат адекватна обрана връзка и насока. Да не се притесняват да разкажат за притесненията и наблюденията си, както и за техните страхове. Ще им бъдат дадени насоки, които да следват с цел лечение и оздравяване.
П7: У нас често сякаш сме по-склонни да не признаваме подобни „срамни семейни тайни“. Как това влияе върху човек със зависимост, особено ако той е все още само тийнейджър?
А.И.: Зависимият е последният човек, който разбира за зависимостта си. Отговорността за по-ранното разпознаване на симптомите, както и за лечението е на хората около него – семейство и приятели. Зависимостта е заболяване, което прогресира и няма как да се скрие дълго време. Ако не се потърси лечение в по-ранна фаза, с времето навика става все по-силен, а уврежданията все по-дълбоки. Понякога необратими.
П7: Намалява ли възрастовата граница по отношение на зависимостите?
А.И.: Моите наблюдения са, че все повече млади хора търсят външни стимули, за да се чувстват по-добре и все по-малко залагат на вътрешните ценности и това да бъдат себе си. До една определена възраст това е отговорност на родителите, така че бих ги посъветвал да са много внимателни с примера, който дават на децата си.
П7: До колко наследствеността е определящ фактор за изява на една или друга зависимост? Ако бащата на едно дете e алкохолик, то задължително ли също ще бъде?
А.И.: Не е задължително зависимостта да се предава по наследство. Пример за това може да е случаят, в който двама братя, живеещи в едно семейство, единият от които става зависим, другият – не. Личният пример, обаче във всички случаи е водещ и родителите не бива да забравят това. Бъдете добри примери за децата си, за да бъдат и те за своите.
П7: Можем ли да приемем, че за избуяването на различните типове зависимости е виновно обществото, в което живеем? Или то е само благоприятната среда, в която да се развие лошия ген (доколкото изобщо е сериозно да говорим за лоши гени)?
А.И.: Имам опит в работата със зависими от различни държави. В страни като Англия, Португалия, Холандия, Швеция, Италия, Франция, Белгия, Америка, Ирландия и други културата е много по-различна, но въпреки това зависимости има и ще има, важно е ние какво правим в борбата си с тях. Зависимият не е лош човек, както един диабетик не е лош човек. Говорим за хора, които трябва да се лекуват, а не да се изолират от обществото и е важно ние, като част от него да реагираме адекватно. Ключът към лечението на зависимостта е доброто отношение, грижата и любовта, поне от моя опит.
П7: Може ли човек да се раздели трайно със своите зависимости, често те са повече от една и от кого най-много зависи това – от него самия, от семейството, от приятелите му?
А.И.: Да, разбира се, че може и точно това е целта – не само спиране на употребата, но и човекът да остане чист за по-дълго време. Повечето хора могат да спрат за кратко, но не знаят как да поддържат това състояние. По време на лечението ние учим хората как да изградят нови навици и да харесат себе си и живота си чисти.
Възстановяването е процес, в който са включени близките и приятелите. След правилни насоки и следването им, близките се учат как да се държат и как да реагират по нов начин и тяхната роля се превръща в основна.
П7: Каква е тенденцията в последните години – увеличава ли се или намалява броят на зависимите хора у нас?
А.И.: Точна статистика може да вземете от Фокусния център към Националния център по наркомании. Моите наблюдения са, че зависимите се увеличават, но и обществото е малко по-осъзнато за проблема. Повече хора търсят помощ за различни зависимости. Днес най-опасни са хазарта и новите наркотици. Хазартната зависимост трудно се лекува, защото семейството не взима участие в лечението, натрупаните дългове са непосилни за връщане и зависимият мисли за тях през целия период на лечението. Това го разконцентрира и не се постига успех.
В последните години наркотиците са напълно синтетични. Доста по-опасни са и изискват по-бърза реакция от страна на близките. В много случаи хора дори употебявали едва няколко месеца отключват съпътстващи психични разстройства, които вече изискват друг тип лечение и завимостта в случая е по-малкият проблем.
П7: И накрая, какво бихте искали да кажете на родителите на днешните деца, които са толкова преситени от информация и изложени на хиляди „изкушения“, но и на много сериозен стрес?
А.И.: Учете се да разговаряте в къщи. Само така можете да разберете, когато децата ви се събират с неправилните хора или експериментират с нови неща, които могат да доведат един ден до зависимост. Направете така, че децата ви да не се страхуват от това, да споделят истината или просто да ви разкажат как е минал денят им. Така те ще усещат вашата подкрепа, близост, ще чувстват сигурност и закрила и няма да имат нужда да я търсят другаде. Колкото и натоварен да е денят ви, отделяйте време за разговори със семейството си.
