Трябва да си призная, че имам страх от зъболекар още от дете. Имахме стоматолог в семейството и съответно ме водиха при него. Той обаче, типично за онова време, не смяташе за нужно да отделя време за подготовка и предразполагане на по-малките си пациенти. Слагаше те на стола, натискаше грубо главата ти, стискаше ти челюстта, че да отвориш най-сетне уста и се започваше едно бърникане и недоволстване, че видиш ли, не стоиш с перфектно отворена уста, за да си свърши работата. Бях на 6.
Дъщеря ми в момента е на 1.9 год. От няколко дни не дъвче храната, но няма загуба на апетит, пръстчето й постоянно е в устата, вечер се буди често с рев, усетихме лек дъх. Предположихме, че е кътник. С триста зора я убедихме да позволи да надникнем в устата й с баща й и видяхме огромна афта. Записахме час при детски стоматолог. Никога не бях посещавала такъв, а след кратки консултации с мои приятелки, които имат по-големи деца, се оказа, че много от тях никога не бяха водили детето си на зъболекар. По принцип стоматолозите препоръчват първия преглед да бъде, когато детето има вече над 12 поникнали зъба.
Записахме час при стоматолог, когото не познавахме. По препоръка. Отидохме в кабинета, посрещнаха ни изключително топло и любезно. От вратата започнаха да предразполагат дъщеря ни. Подариха й едно зъбче на въженце, което можеш да прибереш в кутийка. Тя беше много впечатлена.
В кабинета всичко беше като в нормален зъболекарски кабинет, само че умалено. Лекарката ни помоли да седнем на стола и да я гушнем, докато тя й говореше различни неща, за да се сприятелят. Скоро след това прегледа устата й толкова неусетно и внимателно, че не съм сигурна, дали детето ни изобщо разбра, какво точно се случи.
Не искам текстът ми да звучи като реклама, но бих искала да благодаря на д-р Й. Чуканова. Съвсем млада, изключително търпелива и със страхотен подход. Радвам се, че попаднахме на нея.
Профилактиката е изключително важна част от изграждането на добро отношение на децата към стоматолозите. Много важно е и самите вие, ако сте като мен, да не демонстрирате страх преди посещението, дори и с неволен коментар от типа на: „Няма нищо страшно!“. Детето най-вероятно не му е и дошло наум да се страхува превантивно, но чувайки това от вас в мозъчето му веднага светва лампа да е нащрек.
Умни, малки същества!
Автор: Сиана Димова
