За първи път татко

Как би реагирала една майка, ако мине покрай трима много симпатични  мъже и тъкмо когато се загледа в тях, защото те наистина са много приятни, чуе следния разговор:  – Взех един бейбифон, който показва температурата в стаята,    влажността на въздуха и пее разни музички…много добра работа върши.  – И аз така. Точно 22 градуса е в стаята на бебето.  – А като се задави го обръщам с главата надолу.  – Моето не се дави, защото все го обръщам с главата надолу, все така си играем. – Температурата се мери в дупето. – Аааа, аз вече я меря под мишницата. – Абе най-добре да се пита педиатъра, когато имаш въпроси,    но най-важен е индивидуалният подход! След като чуе това, майката припада. Татковците вероятно ще я спасят. А когато се свести, тя ще започне да разказва, че е имала среща с извънземни. Маскирани на татковци. 
Хубавото е, че не са извънземни. Лошото е, че ги бъркаме за такива, защото не ги срещаме често. А тези тримата не само са съвсем реални, но и са известни – Георги Велев – Жорето, Димитър Митев – Дънди и Краси Кирилов – Джоджо,  или – тромпет, барабани и тромбон в група Акага. Тримата без да се наговарят, но по музикантски, някак в такт, през два месеца стават татковци. Първи е Дънди с 10 месечен син, втори е Джоджо с 8 месечна дъщеря и след това Жорката с още една малка дама на 6 месеца.
Избирам Жорката, Дънди и Джоджо да говорят в Предай нататък, защото в отглеждането на детето таткото има толкова главна роля, колкото и майката! Ако някой случайно си мисли обратното е време да започне да отглежда друга мисъл в главата си. Тези трима чудесни мъже не само преживяват за първи път началото, но и са се потопили изцяло в него. Умеят да разказват за отглеждането на детето със страст и много заразително.  Всъщност на бъдещия татко никак не му е лесно. Докато майката носи бебето и има привилегията да го усеща в себе си, както и голямото преимущество то да чува нейното сърце, таткото е леко встрани и е по-скоро в ролята на наблюдател. Той само регистрира промените. Гледа, но не усеща. Нещо като да ядеш бонбончето с опаковката. И така девет месеца. И когато бонбончето наистина се появи и вече е в ръцете му, той трябва да бъде истински готов за преживяването. И да му се наслади без да се плаши. Това не е лесно, защото няма преднина от натрупани усещания. Затова най-верният начин таткото да успее е да се предаде на чувствата си. Да атакува, вместо да бяга. Тогава със сигурност много бързо ще разбере колко сладко може да бъде трудното и колко трудно е да устоиш на това…сладкото. Ето доказателства с примери. 

Трима мъже край люлката или бебетата на Акага

Джоджо: Мина е моята дъщеря. На осем месеца е. Родена е на 15 септември, зодия Дева. Роди се секцио. С много коса, сега още повече има. Много е буйна по характер. Хубавица като майка си и активна като баща си. Виждам я и като певица, и като балерина, и като спортистка, и като плувкиня… най-много като рекламен агент. Много обича рекламите. Те всички бебета ги обичат, но тя има специално отношение. Вече имаме първа реплика и това е нещо като нейно мото – „Хайде“. В началото използваше  някакви вокали, звучеше като малко делфинче… Така започна певческата й кариера. Когато я къпем, едвам я удържаме в коритото, винаги краката са нагоре.  Аз много дълго съм се занимавал с бойни изкуства и си вдигах крака до рамото и тя точно като мен прави.

Дънди: Казва се Митко! Като мене. Роди се на 10 юли 2010. Роди се много голям 3,800 и 52 см. Лесно се появи. Аз закарах жена ми в 6 часа в болницата и към 7,30 се роди. Мислехме Георги да се казва, ама после… Интересното е, че аз също съм мислен за Георги, но майка ми се объркала нещо. Не само по име, а и по характер е същият като мен – див и луд. Все едно има таралеж в гащите. Не може да стои на едно място. Най-много обича да кара колата. Като го сложа на кормилото и той пищи от щастие. Много се заглежда по мацки и автомобили. Това съм забелязал. Има от кой да го наследи така да се каже…

Жорката: Моята Сивина се роди на 7 ноември и сега е на 6 месеца и две седмици. Присъствах на самото раждане и даже го заснех с камера. Лелята на Зори е гинеколог и шеф на родилното и ми каза, използвай момента, ако искаш да си вътре… Няма да забравя първия й миг. Аз реално видях как я извадиха от корема, цялата беше в едно такова бяло, после гледах как я почистват. Между другото ме предупредиха, че може да припадна. Но аз не съм преживявал това досега, за първи път ми беше и си казах, ако припадна – припадна. В интерес на истината изобщо не ми стана лошо. Всичко гледах.
Сивина е много усмихната и лъчезарна, от сутрин до вечер се смее. Казват, че прилича на мен.  Дънди: Аз цял живот съм си мечтал да присъствам на раждането на детето си и да го снимам, а нито влязох, нито нищо. Нещо ме спря. Седях долу и само слушах всичко, защото то беше рано сутринта и се чуваше. Най-хубавият момент ми беше, когато се роди. Аз първо го чух. Бях сигурен, че това е той. Това беше най-силният миг в живота ми. И тогава още повече заобичах жена си. Тя даде живота му и…това е нечовешко усещане.  Най-сладкият момент за „тримата край люлката“ се оказва моментът със сутрешното събуждане. Онзи великолепен изгрев от креватчето, който надвива всеки остатък от среднощно будуване и натрупаното с месеци безсъние. Майките добре знаем за какво става дума. А колко е хубаво, когато и татковците знаят.

Джоджо: Най-сладкият момент е когато ме е нямало известно време и когато на сутринта тя се събуди и се усмихне! Чува се едно „та-та-та“ и, казвам ви, няма такова чувство. Съвършената любов идва от този малък човек. Да имаш дете е най-хубавото усещане.  Жорката: Аз по същия начин. Сутрешното събуждане и усмивката – велико е. Аз даже малко се опасявам как сега ще я преместим в друга стая, защото това предстои, а ние сме свикнали с нейното присъствие.  Дънди: Когато сутрин влезем в стаята и той се е събудил, гледа, чуди се къде сме и щом ни види, следва такава усмивка, че просто се разтапяш. Мисля си как един ден като стане голям мъж, кой знае как ще ми каже: „Абе, бегай от тука бе…“, ама сега ме разтапя.  Жорката: Ние много дълго го чакахме това бебе със Зорето и сега е такова щастие. Двамата сме се вторачили в нея. Дано не я разглезим нещо. От сърце й се радваме. Всеки ден я разхождаме. Ден не сме пропуснали, откакто се е прибрала в къщи след родилното.  Сега животът е друг определено. Но много по-хубав. Толкова бързаме да се прибираме след участия. Когато бяхме в Пловдив, пък и във Варна – няма оставане. Свършваме и си тръгваме, защото знаеш, че вкъщи те чакат… не само жена ти, а и едно малко човече.  Дънди: Когато се роди Митето, тогава точно ми се паднаха някакви два свободни месеца и когато нощем се разплачеше, аз ставах, преобувах го, оправях го и го носех на майка му да го нахрани. Ние още от самото начало го сложихме сам в стая. От първия ден. И така. Нося го на нашето легло, жена ми спи, слагам го до нея, той захапва и започва да се кърми…  Жорката: Не сме уникати. И аз така правя. Сивина нощем пие едно чайче. Аз ставам, давам чайчето, тя се разбужда и започва час по пеене. Много е сладка. Така че да – редуваме се със Зорето. Изморително е само един човек да става. Трябва да си помагаме.  Тук може да се появи тиха завист на недоспали майки. И аз си го мисля. Припомнях си как се случваха нощите при мен. При отглеждането на двете ми деца все аз ставах нощем. Но ако трябва да съм честна, беше така, не защото половинката ми не проявяваше желание, а защото аз сама не позволявах. Много често се случва майката да не оставя таткото да се намеси, защото смята, че той няма да може да се справи толкова добре. Така съмнението във възможностите на другия често ни прави жертви на собствената ни увереност. В крайна сметка от това не произтича нищо хубаво за майката – тя става нощем, не може да се наспи и на всичкото отгоре сама си избира тази ситуация. Затова без да звучи нравоучително, само от опит и лични грешки, си позволявам да кажа, че е добре да дадем възможност за изява на таткото. Нищо, че може някой път да заварим детето да спи сладко в креватчето си с обувките, както се беше случило на приятелка, оставила големия мъж в семейството да се грижи за малкия. Нали все пак детето е заспало?  Жорката, Дънди и Джоджо говорят един през друг:  – Можем всичко, само с кърменето имаме проблем! Ама всичко останало – никакви грижи. Преобуване, къпане, обличане, чистене на ушичките, нослето, косата – всичко това го можем.  Има още нещо обаче, което със сигурност Сивина, Митето и Мина ще получат като бонус – жива музика. Попаднали са на бащи музиканти. При това едни от най-добрите. Това значи, че край люлката със сигурност ще пее и таткото.  Джоджо: Ние с Акага преди време, без да има отношение към конкретните събития, записахме два диска в Балкантон с детски песнички. Много хубава поличба се оказа това. Оставихме в историята като музиканти и това наследство за децата ни, изсвирено от нас. Този репертоар от 34 песнички с дъщеря ми вече сме ги научили всичките. Сега с Мина си имаме песни за баня, песни за приспиване, песни за игра. Аз се превръщам в куклен актьор, дрънкалките стават перкусии, правим си аранжименти. А най-успокоително й действа песничката „зайченцето, байченцето бяло, сладолед му се прияло… няма да те гушна, кукло непослушна…“ Дънди: Когато видя, че си търка очите и е кисел, само запявам „Зайченцето бяло“ в класическия вариант, защото ние се приспиваме само с това парче. Той автоматично започва да се прозява и заспива. Понякога му слагам слушалките, с които работя в студиото, и му викам: „Слушай, тате, какво парче съм записал…“.  Жорката: Ние също й пускаме музика, но по-често й пеем. Оказа се, че песента, от която най-много се укротява е „Оранжево небето“ и само като чуе „ОООООООранжево…“ и тя спира, млъква и очаква с интерес.
Съвети и изводи за начинаещи татковци
Някои от тези съвети дадоха Дънди, Джоджо и Жорето от Акага, някои съм събирала от други татковци, но всички до един са споделени и – според татковците – работят!
И така:
Съвети от Жорето

• Да отделят повече време, което да прекарват с децата си! И да помагат много на съпругите си. Моята жена след третия, четвъртия – месец започна да залита от безсъние и умора… Майките имат нужда от нашата физическа и морална помощ.
• Когато бебето се задави, трябва да го обърнеш с главата надолу!
• Хубаво е да имаш един педиатър, когото да слушаш. Да има само едно мнение и по-малко съветване с форуми.
• Когато отидете при педиатъра, включете телефона си на запис. Винаги така правя и после няма не чул, не разбрал. Имаме си всичко, което е казала лекарката!

Съвети от Дънди

• Да знаят, че им предстои да станат най-щастливите хора на планетата!
• Хубаво е да се вслушваш и в себе си! Ние искахме да пътуваме на море, той беше на месец и половина, а педиатърът каза, че няма да понесе пътя. Ние обаче го натоварихме на колата. Аз направих 25 градуса вътре. Сложихме го в столчето и спа през цялото време. Само по средата на пътя се събуди да яде и си беше идеално!

Съвети от Джоджо

• Много добре да си разпределят ролите майката и таткото. Така ще избегнат стреса и безсънието. Всеки трябва да поеме част от отговорността.
• Да се радваш на всеки един момент с бебето. Да си щастлив, защото веднага ще започнеш да виждаш бъдещето по съвсем различен начин.

Когато детето започне да издава странни звуци, задължително да му отвориш устата и да надникнеш там. Бяхме я оставили за няколко минути да си играе с нещо, по което имаше хартия и… добре, че погледнахме в устата.

Интервюто взе: Богдана Трифонова