За майките и Майките

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

maiki

„Не е лесно да станеш майка.“ Чувах тези думи и се подсмихвах. За мен се беше оказало най-лесното нещо на света!

При някои още зачеването се превръща в изпитание. Броят се дни, мерят се температури, правят се опити по стриктен график, само и само заветният сперматозоид да се окаже на точното място в точния момент. И се чака, чака, чака… Пък ние какво? Сгодихме се и още преди да сме успели да вдигнем сватбата, чудото взе, че стана! Та чак се наложи да пришпорим събитието, че кой иска да гледа плондир в булчинска рокля?

И за бременностите съм чувала, че често били тежки. Сутрешно (че и целодневно) гадене, бушуващи хормони, трупане на килца като за световно, пък накрая и болки в кръста, отекли глезени и въобще – всички екстри. Е да, но аз пак минах метър, дето се вика – в началото само имах зверски апетит и лека склонност към преяждане, а през последния месец и нещо ме мъчи безсъние… но то четиридесет градусовата жега през лятото на всички действа така. И до последно не ми личеше да съм напълняла – само един корем стърчеше отпред, все едно съм глътнала някоя диня.

Виж, раждането вече не е шега работа – особено щом е първо. Ще има продължителни контракции, ще боли зверски, ще се стискат зъби здравата, ако не искаш упойка. И ще се бере страх, естествено. Подготвила се бях още отрано, и с напредването на времето само ставах по-нетърпелива. А малкият хич не бързаше. Изчака да дойде термина, да отмине, че и още цели пет дни да минат – и навръх рождения ми ден най-накрая се реши да излиза. И какво? Пук в 9:00 водите, в 10:00 прием в болницата с чести, но почти безболезнени контракции, и в 12:35 мъникът изскочи на бял свят с малко помощ от сестрата, че напъните нещо не ми се получаваха.

И ето – имах си бебе! Значи, технически погледнато, вече бях майка. Лелее… колко лесно било! Трябваше да минат месеци, че и години, докато осъзная какво в действителност означава това.

В началото бях неопитна, но надъхана, бях чела какво ли не и слушала споделен опит. Само че нищо не може да те подготви за безкрайните безсънни нощи, когато малкото извънземно същество или реве, та се къса, и нищо на тоя свят сякаш не е в състояние да го успокои, или се буди през има-няма половин час и суче като побъркано, а ти се чудиш кога ли ще дойде и твоят ред да поспиш. Постепенно то расте, а с него и грижите, и въпросителните, и претенциите… Вече пищи не само от глад (или колики), а и в търсене на внимание, в опит да общува, в знак на протест, а често сякаш просто за да чуе собствения си глас, „да развива дробчетата“, както казват бабите. После идва захранването, отбиването, приучването да спи само, тоалетните навици и още, и още… Пробиват първите зъбки, потичат първите сополи, идват и първите съзнателни прояви на „характер“.

И какво се оказва? Да си майка не се изчерпва само с това да натъпчеш бебето с полагаемия се за възрастта грамаж адаптирано мляко или пюре и да го стовариш в креватчето. Не, истинската майка, Майката с главно М, не гони детето си с лъжичката, не му се моли, не прибягва до театри и телевизия, за да го накара да „си изяде всичко“. Тя умее да превърне храненето в приятен ритуал и да се съобрази с предпочитанията на малкия човек, вместо да гони графици кога, какво и по колко трябва да се яде.

Тя не хаби нерви, време и усилия в напразни опити да го приспи, изкъпе или изведе точно в момента, когато детето си е намерило по-интересно занимание. Тя знае как да организира своето и неговото време така, че хем всичко да е свършено, хем всички да са доволни.

Тя не повишава тон, не си изпуска нервите, не прибягва до физическа саморазправа, не раздава поощрения и наказания за щяло и нещяло. Тя цени детето като личност, съобразява се с желанията му и не му се налага – и така го учи и то самото да се държи по същия начин.

Тя, Майката, е идеал, който навярно никога няма да постигна. Да имам нейното търпение, съпричастност и безгранична любов. Да бъдеш такава Майка често изглежда не просто трудно, а чиста проба невъзможно. Трябва постоянство, трябва разбиране, трябва самоотверженост и безкористност. Трябва да умееш да се учиш от грешките си – и от децата си. Но кой е казал, че лесно се става Майка?

Текст: Десислава Сивилова

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

17,790 преглеждания

Comments are closed.