Казват, че истината има винаги две лица. Същото е и с хората. Едното е за пред нас самите, а другото за пред обществото. С това изречение не искаме да кажем, че хората по подразбиране са двулични, просто така сме устроени и това изобщо не е осъдително. Именно заради тази дребна, но съществена особеност на човешката същност, истината за едни изглежда по едни начин, а за други по съвсем различен.
Истината за майчинството – също – за раждането, за отглеждането, за възпитанието, за храненето, за обучението. Темите са много, вариациите – неизчерпаеми и всеки е прав за себе си, по свой собствен начин.
Една от често обсъжданите теми сред майките – бъдещи и настоящи, е темата за цезаровото сечение. От едната страна са привържениците му, а от другата яростните му противници. Понякога в тези спорове често ставаме свидетели на истински абсурди, дори до това да се отрича ползата на тази хирургическа интервенция в животозастрашаващи ситуации.
Без да да „наливаме масло в огъня“, ви предлагаме да прочетете следващите три истини за цезаровото сечение, с които ще ни е интересно дали ще се съгласите и ако – не, защо.
Жените са уникални същества – в това вярват дори част от мъжете, макар че точно по тази тема, те често са скептици. Но и най-опасните мачовци трябва да си признаят, че без нас, те също не биха имали синове… Е, или дъщери.
Уникалността е именно в способността да даряваме на света неговото бъдеще – децата. Никъде обаче не е постановено как това да става. Вероятно защото има един единствен начин. Но, всички знаем, че той понякога не завършва с „хепи енд“, особено, ако се върнем назад в миналото. Причините са много. Затова колкото и да не сме съгласни с все по-честото му прилагане в практиката на родилната помощ, то има своята заслужена роля за много жени.
Според историческите източници Гален е един от първите медици в античния свят, който описва възможността да се извади живо бебе от утробата на умираща или вече починала жена (III в. сл. Хр.), а първият документиран случай на цезарово сечение с успешен край е от от 1500 г., извършен в Швейцария.
Основите на модерното цезарово поставя гинекологът Фердинанд Керер, който през 1881 г. за първи път извършва успешно цезарово сечение с напречен разрез, а през 1900 г. методът му е усъвършенстван от д-р Херман Пфаненщил. Двамата безспорно повлияват майчината смъртност в световен мащаб, като я снижават от близо 50% до 1% в днешно време.
Какво е да живееш с „белега на щастието“?
Само жените, които са преминали по този път знаят истината.
1. Да се справиш емоционално с последствията от хирургическата интервенция
В днешно време много семейства избират съзнателно наследникът им да се появи на бял свят в точно определен ден и час чрез цезарово сечение, но в случая става дума да онези ситуации, в които то се налага в името на живота. И макар да е вече често срещана, и както на лекарски език я наричат „рутинна операция“, тя е сериозна и голяма и подобно на много други големи хирургически интервенции носи своите рискове. Тревогите и нарушеното емоционално равновесие са в следствие от трудностите, с които се сблъсква майката по време на самото раждане. За бъдещите татковци прибягването до оперативна намеса също е сред тревожните обстоятелства, които може да са причина за невъзможността да присъстват на раждането и да подкрепят своята половинка в този важен момент. Това може да е причина за несигурност, страх и колебания и у двамата родители.
2. Неизвестността, която те съпътства докато не напуснеш операционната зала
Рисковете при цезарово сечение не приключва с раждането на детето. Както при всяка друга операция, лекарите не могат да определят дали всичко е минало успешно, докато не премине действието на анестезията. Има и още нещо, което малцина знаят – по време на цезаровото сечение майката е в съзнание – тя не усеща болката, но усеща всяко едно движение, което се случва. Това е доста неприятно инвазивно чувство, за което ако не сте подготвени предварително може да бъде травмиращо. Въпреки това повечето жени се справят успешно и с това, в името да докоснат своята най-сладка награда.
3. Възстановяването е по-дълго и е същото както при всяка друга коремна операция
След раждането животът на всяка жена рязко се променя и се завърта около бебето. Това изисква много добра организация и огромни усилия, които са много изтощителни. Представете си, че правите всичко това и в обикновения случай, но добавете болката от раната, грижите за нея и цялостното възстановяване. Жените, които са преминали по пътя на цезаровото сечение имат нужда от поне една доза кураж и търпение допълнително, докато всичко отмине напълно.
Цезаровото сечение обаче не прави майките различни, макар те често да се делят точно на две основни групи – родили по естествен начин и с операция. Едно обаче е общовалидно за всички – те даряват цялата си любов и грижа на новия живот и го правят напълно съзнателно. Всяка безсънна минута е една и съща за всички, млякото, памперсите, беззъбата усмивка, нежните пръстчета, пулсът на мъничкото сърчице – всичко това ни кара да забравим болките, различията, коментарите, двете истини, които ни съпътстват винаги и оправдава всяко наше решение, което е в името на бъдещето.
