Понякога си мисля, че бебешките колички са измислени за държавите, където майката може да бъде заместена от баба, гледачка, татко, съседка. Защото има стотици места, където и до днес майката и бебето се носят поне до прохождането, гушнати един в друг и това е най-естественото им съжителство. Там производителите и продавачите на бебешки колички, столчета и кошарки не са успели да променят традицията.
Не, не искам да отрека количките или пък да заклеймя майките, които не харесват бебеносенето.
Нито пък ще правя разлики между носените бебета и останалите. И моето първо дете беше оборудвано с количка и всичките й аксесоари. Тя, дъщеря ми, нямаше нищо против да се вози, но сякаш инстинктът и на двете ни бе по-силен. Започнахме да се носим усилено малко преди тя да проходи. Изпитвахме острата нужда да общуваме лице в лице, да сме заедно гушнати, когато тя опознава света и я вълнуват толкова много неща. Носихме се навсякъде, а количката започна да събира прах у дома.
Всички околни майки ме питаха защо си усложнявам живота, не тежи ли, няма ли да я разглезя. А аз имах простичко обяснение – така ми харесва, говорим си и се топлим взаимно. Тя днес е на 3 годинки и все още се носим винаги, когато имаме да си кажем важни и хубави неща. А това е почти постоянно. Обожавам усещането на нейната главица, сгушена в мен. Тя винаги мирише прекрасно, а ръцете й умеят да стискат здраво и без думи да казват „Обичам те, мамо”.
Синът ми, който утре ще направи 3 месеца, е лягал в количката по-малко от десет пъти.
Шегуваме се как толкова дълго е „закачен” за мен, че все още смята, че не е излязъл от утробата. Пристрастени сме към носенето. Носим се навсякъде, неговите очи постоянно ме следят, сърцето му усеща моето, а ръцете ми са свободни, за да галят каката, да рисуват с нея, да правят палачинки или просто да й събуват обувките.
И докато каката имаше нужда от носене, за да задоволи неспирната си нужда от отговори за света и хората наоколо, то момчето ми показа от първия ден, че гушкането ще е любимият му начин да се чувства комфортно. Той е сензитивно бебе. Буди се от лек шум, от промяната в светлината, от твърдия диван, от съвсем лек полъх, от миризма. Не обича просторните пространства, чувства се добре, когато е плътно обгърнат от прегръдка или одеяло. А каката винаги е готова да пее, танцува и скача около него.
Слингът се превърна в нашата обща мания. Там той прекарва огромна част от деня, гушнат и спокоен, намиращ утеха във всяка минута. Но достатъчно свободен, за да разглежда току-що откриващият му се свят, без да губи усещането за сигурност.
Магията е в общуването и в доверието.
Тези малките, беззащитни и крехки бебоци имат най-голяма нужда да се чувстват сигурни. Защитени от мама и близо до нея. Техният свят и този на майката са едно. Не случайно дишането и пулсът на новороденото се нормализират с помощта на майчиния. Температурата на бебето се регулира, ако телцето му е близо до това на мама. Шумът на сърцето й го приспива…
Има ли майка, която да не желае бебчето й да се чувства сигурно, защитено и обгрижвано? А има ли майка, която не желае да общува пълноценно с детето си? В първите няколко години от живота на бебетата възприятията им за света минават през оценката и сетивата на майката. Нали знаете как ви поглежда мъничето, ако някой го заговори – чака вашата реакция, за да реши как да действа. Същото се случва и при среща с нов предмет, храна или играчка. Детето ви се доверява изцяло и ще оцени случващото се през вашите очи и мисли.
Хилядите въпроси „защо” също са част от запознаването му с огромния, интересен, шарен и пълен с неизвестности свят. Какво по-голямо удоволствие тогава, ако диалозите с растящото дете са непрестанни, благодарение на това, че ушите и очите ви са постоянно заедно?
Замисляли ли сте се какво виждат и чуват бебетата, легнали в своите колички?
В най-добрия случай виждат лицето на мама или тати високо над себе си, чуват най-вероятно боботещ автомобилен шум, а главичките им се подрусват леко и не толкова леко от пътни препятствия като дупки, бордюри и паваж. А знаете ли какво вижда и чува едно бебе, носено в слинг или раничка? Чува сърцето на мама, усеща топлия й дъх, вижда нейните очи и усмивка, а освен това може да бъде погалено с целувка във всеки един момент.
Ами поотрасналите любопитковци, които искат да участват във всичко? Обикновено са завързани в количката, с лице напред и дори да имат стотици въпроси „защо” и „какво” на мама й е трудно да ги чуе. Отново заради уличния шум или разговора със съседната майка. А носенето мъниче? То просто долепя устичка до ухото на мама и дъждът от въпросителни започва. Очите им се срещат мигновено, усмивките им се редуват, целувките – също.
Бих могла да изредя и куп тривиални, чисто битови причини да избера носенето пред бутането на количка – дупките по улиците, стълбите, липсата на асансьори към метрото или условия за използване на градския транспорт, тесните врати в някои магазини, липсата на свободна ръка…
Всъщност е пристрастяващо. Може и да е чист майчин егоизъм. Да си гушнат, да гушкаш и да ти е удобно и уютно. Докато даряваш любов.
Автор: Ралица Николова
Първите седем
