Чуден празник се задава
сняг вали и не престава,
цялата гора е в скреж…
Кумчо Вълчо пали пещ.
Ежко от зори се труди,
Баба Меца да събуди.
Най-подир Мецана скочи
сладка баница разточи.
А пък Лиса дяволита
меси коледната пита.
Всеки носи, всеки трупа
във голямата хралупа.
Край трапезата богата
е окичена елхата –
люшкат се на клонки тънки
гъбки, лешници и трънки,
орехчета посребрени,
питки, вкусно зачервени…
Но преди да падне мрака,
долетя крадлива сврака,
с грак се спусна под стрехата
и отмъкна им елхата.
Натъжиха се сърничките,
катеричките и птичките,
зайовците и лисичките –
всичките животни, всичките!
Седнали, лица намусили,
даже баница не вкусили.
Мъката им е голяма –
Дядо Коледа го няма.
Вече вихърът затрупа
с преспи тяхната хралупа –
къща без елха и врява
старецът не посещава.
Точно в полунощ навън
спря шейна, отекна звън.
Някой тропна: Отворете!
Късен гостенин срещнете!
В празничната свята нощ
пак пристигам с пълен кош.
Нося ви елха зелена
от Снежанка украсена.
И на всеки – да е весел –
аз подарък съм донесъл:
орехи за Рунтавелка,
а за Зайо Байо – зелка.
Млечен шоколад и книжка
има за добрата Мишка.
Този вкусен мед в буркана
е за баба ви Мецана.
Кума Лиса – първа хубавица –
ще зарадвам с огърлица,
Ежко – с ябълки и круши,
Кумчо Вълчо – със ботуши…
Свраката без дар остава,
крадла е – не заслужава!
А врабците от гората
ще ги взема във шейната.
Те по обичаи стари
ще му бъдат коледари!
автор: Атанас Цанков
