Причините, поради които оставяме малкото дете пред екрана, са различни. Често възрастните имат нужда от време, в което да се съсредоточат върху работа, домакинстване, четиво. Или майката, която е 24/7 с детето си, има нужда от половин час просто тишина, време да си вземе душ ,.. и филмчето е нещото, което укротява и успокоява детето. Дори може да разсее раздразнено или болно дете, така че докато то гледа, отваря уста за ядене или лекарство, което иначе ненавижда. Други родители са уверени, че децата се обогатяват с чуждоезиковите песнички и сериали. Те са истински горди, когато чуят от детска уста думи на английски, например, с чудесен акцент. Уверени са, че по този начин ще спестят мъките над учебниците, които те помнят от своето обучение.
Само, който не е бил изтощен от „родителстване“, той не знае колко благодатни са тези клипчета. Бих ги нарекла даже инструмент за справяне с детски кризи.
Нека да обърнем внимание на цената, която родителят плаща в дългосрочен план. Защото има такава и тя е невидима. И никой не говори за нея, докато не стане твърде късно.
В нашето българско общество е широко разпространено децата да гледат клипчета и песнички на английски език. Фактите са следните: тези филмчета са създадени от експерти по английска филология. Целта им е по плавен и изключително агресивен за психиката метод (чрез ярки цветове, големи очи на героите, чрез десетки повторения на една и съща фраза, чрез красиви и запомнящи се гласове) да обучат трайно и лесно всички малки зрители на правилна английска граматика и лексика. Този принцип работи безотказно. Именно затова децата бързо „попиват“ и започват да изказват заучените фрази. Всичко би било чудесно ако пред екраните стояха само англоговорящи деца.
Какво се случва с българче гледащо английски филмчета?
В учебниците по детско развитие периодът от 0-5 години се описва като сензитивен период на говора и езика. Т.е. в тези години, без да учи целенасочено, само от ежедневното общуване, детето си изгражда лексика, езикови структури и цели модели на изразяване, които веднага започва да използва в собствения си говор. Това е принципът, по който се учи майчиният език.
Когато детето всеки ден по няколко часа поема шарената и атрактивна информация от филмчетата, добре систематизирана от езиковеди, тя се намества точно там, където в момента се изгражда майчиният език. И го измества.
Нека видим съвсем накратко, какъв е принципът на формиране на майчиния език. Началото е веднага след самото раждане на детето. С първите думи които чува, започва да се трупа запас от думи в т.нар. пасивен речник. Първият опит за говор на детето са лепетът и гукането – около 6-8 месец. В езиковия център в мозъка, децата имат „празни места“ за всяко понятие, които се попълват от думите. Когато празното място за ябълка се заеме от „ябълка“ , детето ще изговори „ябълка“.
Когато атрактивното филмче продиктува „apple”, то мястото се заема от нея. „Ябълка“ остава при неизползваните запаси от думи, защото “аpple” e свързана с радостната емоция от гледането, красивия глас на актьора, шарените и красиви картинки. А човешкият мозък обича и предпочита наситената и ярка информация.
Още по – накратко …
Английските филмчета бързо и ефективно създават английска граматика и структура на изразяване. Българчето опитва в главата си да приложи българските думи, които знае в тази английска структура, но не се получава и то млъква. Подсъзнателно усеща голямата каша в главата си и предпочита да не говори. Но продължава все по–силно да си иска филмчетата, защото там всичко е структурирано и му става все по-ясно. На площадката обаче, това знание е неприложимо.
Вече сигурно читателите се досещат, че има решение на този проблем. Да, песнички и филмчета на родния език. Със сигурност те не водят до объркване. Ако има нужда да определим рецепта за полезност, тя би била 30 минути на ден гледане на филмчета и песнички на български език.
30 минути за някои е прекалено малко, но опасността от пристрастяване към екран съществува и не е за пренебрегване. Измененията, които настъпват във функционирането на мозъка са вече под наблюдение на учените. Рано е да се оповестят категорични резултати, тъй като изследваните лица в момента са приоритетно подрастващи и юноши, .т.е. можем да очакваме сигурни факти след 5-10 години. До тогава единствено в ръцете на родителите е отговорността за израстване на стабилно и здраво, в невропсихологичен аспект, поколение.
Автор: Анна Влаева
Консултант по ранно детско развитие, логопед
тел: 0885 396946
www.uchebnikpojivot.com
