Великденският козунак
Сладките обредни хлябове са неотменна част от великденската трапеза. Независимо от формата и украсата им, те са любима великденска закуска и истинско предизвикателство за кулинарите.
Козунаците по традиция трябва да бъдат замесени на Велики четвъртък – т.е. в деня, когато се боядисват яйцата. Могат да бъдат замесени и на Разпети петък. На този ден не бива да се работи, но стопанките, които не са приготвили сладкия хляб в четвъртък, могат да го направят в петък. В съседната ни страна Гърция обичаят повелява козунаците да се приготвят в петък, а не в четвъртък.
Хлябът, и в случая Великденският му вариант – козунакът, символизира плътта на Спасителя, а виното и червеното яйце – кръвта му.
Смята се, че първият козунак е направен още в далечния 17 или 18 век. Това станало на Запад – във Франция, а според други – в Италия или Испания. От тези страни сладкото изкушение се пренася и в други части на Европа. Ясно е, че и преди 17 век хората в различните краища на Европа са приготвяли специфичен за всеки район вид хляб. Така че в една или друга степен тази традиция е съществувала много преди козунакът да придобие полулярност и да се превърне във великденски символ.
Предполага се, че в България западният вид козунак е дошъл през периода 1915–1920 г., като дотогава за празника се месели хлябове, наричани „колак“, „пармак“, „кравай“. Самата дума „козунак” е влязла в българския език от съседката ни Румъния – „cozonac” (хляб с грозде). В румънския език пък думата е дошла от гръцкото „kuzunaki”, което може да се обвърже с характерната форма на гръцките великденски козунаци по онова време. В стари български готварски книги от 20-те и 30-те години този специалитет вече присъства – описани са различни тайни на добрия козунак. Още тогава е било известно, че за бухнал и добре втасал козунак е необходимо затоплено помещение и много желание и време.
В Италия и до днес се приготвят козунаците „панетоне” (Panetonne), които могат да издържат до 6 месеца. В Русия великденският обреден хляб се нарича „кулич”.
Любопитно е да се знае, че за великденската трапеза в църковните предписания е казано единствено, че трябва да бъде богата, блажна и празнична. Не присъстват нито яйца, нито козунаци, а още по-малко популярните в католико-протестантския свят шоколадови зайци. Печеното агне и боядисаните яйца присъстват в ритуалите на различни древни религии и митологии, поради което проникването им в християнската обредност е естествено. Въпреки че козунаците в съвременния им вид са по-късно изобретение, обредните хлябове под една или друга форма са характерни за всеки етнос.
Козунаците за Великден могат да са много разнообразни – кръгли, с дупка в средата, елипсовидни или във вид на плетеница. В средата се поставя червено яйце, като за него се оставя дупка или се намества отгоре върху козунака преди печене. Според народния обичай тези обредни краваи задължително трябва да се месят от омъжени млади жени. Класическата рецепта е с пшеничено брашно. Традицията повелява брашното да се пресее не веднъж, а цели три пъти. В противен случай козунакът няма да втаса добре, да бухне и да стане пухкав. По време на втасването, в тестото се поставя прясно откъсната зеленина – коприва, здравец или стръкче босилек за здраве. Възрастните хора казват, че козунакът никога не се реже, а се разчупва от най-заслужилия по възраст в дома – на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за къщата, и за Бога.
Козунакът се приготвя, за да бъде споделен – със семейството, приятелите, съседите. Нека великденският козунак ви донесе вкус на уют, любов и свежо пролетно настроение.
9,882 преглеждания
