„Имало едно време един дядо и една баба. Нищичко си нямали, освен една кокошчица. А и тя не им помагала, защото къде снасяла яйцата си все не можели да разберат.
Наближил Великден и дядото се закахърил:
-Бабо, нищичко си нямаме да сложим на трапезата!
-Празникът е в храма, не на масата – отвърнала бабата. – Но ти не се ядосвай, Господ няма да ни остави!
Да, обаче дядото не мирясвал, решил да проследи кокошката къде ще се скрие да снесе. Тръгнал подире и, а тя се качила на едно хълмче, там снесла яйчице и то се търкулнало надолу по баира.
-Стой! – викнал дядото. – Къде отиваш?
-Не се тревожи, дядо! – отвърнало яйчицето, без да спира да се търкаля. – Аз не съм обикновено яйце, а великденско. Ще имаш празник на трапезата си.
И се загубило от очите му. Търкаляло се надолу, търкаляло се и изведнъж насреща му една катеричка.
-Ей, че весело си играеш! – възкликнала катеричката. – Може ли да ти правя компания?
-Не си играя, а отивам на мисия – засегнало се яйцето. – Аз не съм обикновено, а великденско и трябва да се погрижа за празничната трапеза на баба и дядо.
-Да ти помогна тогава – предложила катеричката. – Мога да донеса орехи и стафиди от хралупата си.
-Добре! – съгласило се яйцето.
Продължили да бягат надолу по хълма и след малко срещнали едно коте.
-Вземете и мен на разходка – измяукало жално то.
-Ние не се разхождаме, а имаме мисия – важно отговорили яйцето и катеричката, – да помогнем на баба и дядо за великденската трапеза.
-И аз мога да помогна, ако ме вземете с вас – рекло котето. – Имам млекце и захар.
-Заповядай! – зарадвали се катеричката и яйцето.
Продължили да тичат надолу и нали компанията се увеличила, вдигнали такъв шум, че стреснали една полска мишка в дупката и.
-Какво става, къде сте се разтичали? – подала глава тя отвътре.
-На мисия за великденската трапеза на баба и дядо- викнали яйцето, катеричката и котето. – Ако искаш, и ти можеш да помогнеш!
-С удоволствие! – отвърнала мишката. – Мога да донеса брашънце за месене.
-Еха! – зарадвали се другите. – Вече ще можем наистина да напълним трапезата.
След малко стигнали в долчинката, а там в шумата се били заровили останалите яйца, които снесла кокошката предните дни.
-Излизайте, мързеланковци! – викнало яйцето на братчетата си. – Време е да украсим великденската маса на баба и дядо.
Затъркаляли се яйцата нагоре по хълма, а животинките им помагали, защото да се търкаляш нагоре е трудна работа. По пътя взели и продуктите от дупката на мишката, къщичката на котето и хралупата на катеричката.
Когато стигнали в къщата на бабата и дядото, стопаните запляскали с ръце от радост. После всички дружно се хванали да украсят яйцата и да пекат козунаци.“
