Възпитание без думи
Няма нищо по-трудно от даването на съвети за възпитанието, защото те в повечето случаи имат общ характер и е почти невъзможно да бъдат приложени по еднакъв начин към огромното разнообразие от характери сред децата и техните родители.
Има обаче един съвет, които родителите или пренебрегват или открито не приемат. И все пак изречението: „И не се престаравайте особено!“ понякога може да е от полза както за родителите, така и за самите деца.
Ако непрекъснато повтаряме на децата си готови формули и изискваме от тях да ги прилагат в конкретни ситуации, освен че ще се изтощим до крайност, ще изнервим детето, но и няма да ни остане никакво време просто да контактуваме с него, да се забавляваме, да играем или да си почиваме заедно. Ако непрекъснато им повтаряме: „Кажи добър ден, дръж се прилично, прибери си играчките, изяж си закуската…“ най-вероятно децата ще се опитват да се противопоставят съзнателно или не на това. Защото те в повечето случаи не искат да слушат, а да бъдат чути. За тях е важно да ни споделят мислите си, да поговорим с тях, да ги гушнем, да им почетем от любимата книга или дори да не умеем да пеем, да се опитаме заедно да го направим.
В полза е да осъзнаем навреме,че децата са деца за твърде кратък период от време, за да го губим в напразни съвети и вайкане, вместо да им дадем най-важното – обич и доверие. Защото когато пораснат, дори това ще е вече по-трудно. Децата не могат да осъзнаят стойността на думите и съветите ни, когато са малки, но онова, което правим в тяхно присъствие е истинският нагледен урок, който те ще запомнят за цял живот. Не нашите заповеди, забрани и наставления ще формират характера на детето, а нашия собствен начин на живот, грижите, предпочитанията, вкусовете, разговорите, който водим с тях и с околните, средата, която ще създадем и в която те ще израснат. Нашите настроенията, чувства, вниманието, което ще проявяваме в тяхно присъствие ще поставят основите на техните чувства и отношение към приятелчетата, към братчетата и сестричетата им. Именно това са онези малки на пръв поглед, и често незабележими наши сигнали, които обаче са напълно разпознаваеми за нашите деца и които те ще приемат безрезервно.
Родителските вкусове обикновено играят основна роля за вкусовете, които ще изгради в съзнателния си живот на самостоятелна личност едно дете – музиката, литературата, киното, изобразителното изкуство, телевизионните предавания. Дори не е нужно родителите да акцентират върху тях, за да се насочи детското внимание към тях. Децата са достатъчно наблюдателни и интуитивни, те попиват всяко наше действие до последната подробност и по този начин се възпитават. Ако вие не пропускате да благодарите в магазина или на съседа, или на самото дете за нещата, които правят за вас, то няма как детето да не възприеме този модел на поведение, и за това не е необходимо да му се напомня многократно: „Кажи благодаря“. Неговото „Благодаря“ ще поникне силно и здраво, защото ще е посято от вас без да се преувеличава значението му чрез словесно натрапване.
Дори понякога много да ни се иска да изповядаме пред децата си нашите собствени житейски принципи, вярвайки, че това е пътят към тяхното най-правилно възпитание, е добре да си припомняме, че не думите, а нашите действия, нашият живот е примерът, който те ще последват без да са необходими допълнителни обяснения и напътствия.
Не бива да забравяме и факта, че често думите ни се разминават с действията, това би озадачило не само малкото дете, но и вече порасналото, и едно е сигурно, то ще последва примера, а не изказания на глас съвет или правило, защото децата на първо място са настроени да възприемат фактите, такива каквито ги виждат.
Възпитанието без думи оставя трайни следи в живота на децата, за тях именно то е от първостепенно значение, защото по-важно е какво правим, а не какво казваме.
Прочетете също:
Включвайте децата в решенията, които ги засягат
10 родителски грешки, които разглезват децата
Талантът да си приятел на своeто дете
19,788 преглеждания
