Талантът да си приятел на своeто дете

Хитлер или добрият паж?

Когато са малки децата слушат и изпълняват исканията на авторитарните родители, но след това започват да ги избягват и нерядко си плюят на петите след 18-та си годишнина. Родителите тип Хитлер губят децата си, така че ако думата „губят” не ви допада, бъдете внимателни. Мамите и татковците, които са вманиачени да угаждат на малките, също не са добър вариант. Родителят трябва да буди респект и уважение. Не може да е супер душица и да подкрепя всяко шантаво решение на подрастващия детски ум, плод нерядко на бушуващи хормони, предупреждават психолози.

„Ако приятел каже нещо, което не ни харесва или ни накара да направим това, което не ни се нрави, ще му отговорим да си гледа работата. Но ако сме допуснали такава близост и по-скоро липса на дистанция във взаимоотношенията с нашето дете, че то да си позволи да ни нарече “глупак”, да ни се цупи, да отказва да ни говори с дни или да напусне къщата, значи много сме я оплескали като родители”, споделя Милена Иванова от Пловдив – майка на две момчета.

Децата може да ни чувстват като приятели, но никога няма да ни приемат като такива и не е нужно. Човек може да има десетки другари, но родителите са единствени и неповторими. На въпроса: „Може ли майка ти да ти е приятел?”, тригодишната Ая от Варна отговаря: „Не-е-е. Тя е само мама!”

Приятелство има, ако има подходяща среда

„Приятелството изисква равнопоставеност и взаимност, а в отношенията между родители и деца възрастните са тези, които трябва да разбират и подкрепят по-младите, а не обратното. Освен това те трябва да са авторитети, които налагат правила и ограничения. По този начин осигуряват безопасността на децата си и подходящите условия, в които да се развиват. Налагането на правила обаче трябва да бъде съобразено с мислите и преживяванията на децата”, обяснява семейният консултант Мая Манева от Пловдив.

Проблемът на приятелството между родител и дете най-често е трудното съчетаване на безусловната подкрепа, която е характерна за приятелството, и взискателността, която е част от възпитанието. Но синхронизирането не е толкова трудно и непостижимо.

„Приятелство може да се постигне ако и двете страни го искат. Насила не може да се създаде желание за общуване”, казва Цвета Иванова от София, майка на вече пораснали деца. „Приятелството може да се постигне и е хубаво родителите и децата да си споделят, и да са напълно откровени. Добре е да няма много тайни. Тогава и при непредвидена ситуация проблемите се решават бързо”, обяснява Петър Константинов от Павликени.

Но както във всяко приятелство, че дори и връзка, всеки трябва да има свое лично пространство и някоя и друга тайна. „Стилът на общуване в едно семейство се налага от родителите. Важно е как и за какво говорят, има ли условия и спокойствие всеки да споделя открито мнението си, без някой да се страхува от осъждане, осмиване или пренебрежение. Обикновено децата споделят онова, което ще се приеме от родителите. Ако очакват остра реакция от тях, когато са сгрешили, те ще прикриват стореното”, пояснява семейният консултант.

Първо търси мама, после и татко

„Не толкова полът, колкото личността на родителя е от значение – неговата емоционалност и умения за общуване. Малките деца са по-привързани към майката, поради това, че тя износва плода по време на бременността, кърми и обикновено в първите години прекарва повече време с децата. Връзката с бащата се развива по-нататък. Тя е важна и за двата пола, тъй като помага за отделянето на децата от майката и за развиване на самостоятелност. Когато майката не може да налага правила, често бащата се използва за сплашване, което уврежда връзката му с децата”, казва Мая Манева.

След като децата навършат 18 години родителите би трябвало да не ги контролират вече, а само да бъдат техни съветници. Тогава връзката между родители и деца трябва да е като възрастен с възрастен и затова опитите да се налагат ограничения в тази възраст имат по-скоро неприятни последствия.

Възпитава ли се приятелството

Най-важен е нашият личен пример и отношение към другите хора. Има семейства, които поддържат семеен приятелски кръг, а и всеки от родителите има свои лични приятели. В такава среда децата най-вероятно ще са по-отворени към връстниците си. Ако родителите са по-затворени за околните, по-недоверчиви, а понякога дори и враждебни към тях, това ще се отрази и на възприятието на детето за външния свят. „Ако ние се стремим да бъдем приятели с приятелите на децата ни, най-вероятно става въпрос или за някаква конкуренция с тях или за опит да стигнем до информация, която не можем да получим от нашите деца”, обяснява семейният консултант.

Източник: www.24chasa.bg