Колкото и самоотвержени родители да сме, ако не от понеделник, то поне от сряда започваме да си мечтаем за петък вечер, в която ще започне уикенда, няма да готвим, няма да раздигваме попилените край нас играчки, ще заминем за някъде или просто ще слезем до кварталното заведение.
И ето, колкото и да ни се струва далечен и непостижим, петъкът пристига. Най-сетне! Цяла седмица сте правили вечери с полуфабрикати от замразени продукти и полуготови меса. Набързо. Иска ви се нещо различно и ако може далеч от собствения ви диван в къщи. А и децата реагират на вашите кулинарни експерименти с откровено пренебрежение, а и не само те. Не е трудно да се почувствате напълно съсипана от еднообразието, от „мамооо, искам пица“, „яяя, какъв е този бъркоч, не изглежда съвсем зле“. Е, как да не ви хрумне някое друго предизвикателство – дори най-безумното! Като това да заведете децата на ресторант. Защото, съгласете се, да излезе цялото семейство някъде на заведение, и то в петък вечер, наистина си е предизвикателство.
Повечето заведения са пълни, места в ресторантите – трудно се намират , а когато ви видят, че сте с деца, положението съвсем се стъжнява. Това за сервитьорите обикновено означава малка сметка, липса на алкохол в поръчката и вероятност от инциденти всякакви. И все пак – ако сте категорично решени да хапнете нещо вкусно, при това без сама да трябва да се потите край печката, вероятно сте готова да опитате на всяка цена.
Наясно сте, че ще има изненади от всякакъв характер, дори и крайни като това децата ви да се опитат да изкоренят цветята от кашпите в градината на заведението, другите клиенти да ви гледат с упрек, сякаш те никога не са имали или няма да имат деца, а после управителят да ви каже, че не иска да ви вижда във заведението си най-малко за три месеца. Разлетите сокове по масата, обърнатите по пода купички със сладолед и изпуснатите прибори изобщо няма да споменаваме. Със сигурност ще има поне един добронамерен сервитьор, който ще се опита да ви помогне, макар да е наясно, че рискува да бъде намушкан с вилица. Е, не с лоши чувства, разбира се, а защото на вашето дете му се играе с някой непознат.
За писъците и хленченето – каквото и да кажем, няма да е нищо ново. Те са неизбежни. Дори да шъткаме, да сипем заплахи и тихичко да припомняме какви са правилата за добро поведение в обществото, децата са склонни точно в такива моменти да вадят на показ най-безмилостното си отношение, сякаш, за да ни компрометират още повече. Разбира се, те не осъзнават това и е малко вероятно да го правят нарочно, макар да ни се струва, че целта им е именно тази.
Поемете си дълбоко въздух и приемете, че за да се случи една семейна петък вечер навън трябва да направите следното:
1. Преди да излезете от къщи, споделете вашите правила, с които бихте искали децата да се съобразяват, когато сте в заведение.
Ако отложите това за по-късно, когато вече сте в ресторанта, с надеждата, че може и да не ви се наложи, определено ще е късно. Децата няма как да ви разберат от половин дума, особено ако се опитват да играя на криеница зад гърбовете на другите хора в заведението или пълзят в краката им, докато се гонят. Опитите да ги обуздаете или накажете по някакъв начин е невъзможно да бъдат забелязани или най-много ще предизвикат гневни изблици и тръшкане. А то, със сигурност, ще сложи край на вашата петъчна вечер без време. Вместо да поемате този риск, обяснете на децата къде отивате, защо сте решили да вечеряте навън и какво могат да очакват в ресторанта. Обяснете им и какво очаквате вие от тях докато сте на вечеря в обществено заведение. Този подход определено има шанс да проработи и в бъдеще да не се налага да го повтаряте непрекъснато.
Един пример: „Деца, днес ще отидем на вечеря в ресторант. Искам всички да сме заедно и вярвам, че сте достатъчно големи, за да не се налага да си тръгваме преди вечерята да е дошла. Разчитам на вас, да си изкараме една прекрасна вечер!“ Опитайте се да получите по-обстоен отговор от лаконичното „добре, мамо!“ , в които децата да повторят правилата, на които сте ги учили. Обяснете им, че правилата трябва да се спазват и ако не се случи това, не трябва да имат големи очаквания. Разбира се, има вероятност да се получат най-различни варианти на онова, което първоначално и вие и децата ви сте очаквали, защото те са достатъчно изобретателни, но е добре ако опитите им да похапнат спагети от чинията на някой непознат бъдат пресечени в зародиш.
2. Вземете със себе си допълнителни салфетки или дори сложете в чантата си малка кърпа от плат (може да се окаже безценна).
Ако детето ви е все още малко и се храни в специално столче, сте наясно, че по пода около него вероятно ще има повече храна, отколкото в чинията му. Ако изобщо в заведението има такива столчета (за радост все повече заведения предлагат тази екстра и у нас) персоналът най-вероятно ще прояви разбиране и търпение и няма да ви притеснява преди да сте довършили вечерята си, но е и много вероятно да се опита да почисти с мопа докато още се храните. Разбира се, макар и с добри намерения, това не е особено приятно, затова ако имате възможност, вземете си хартиена кърпа, която да постелете под столчето и когато приключите внимателно съберете всичко попадало по нея. Това определено ще бъде оценено от персонала, а и ще избегнете онзи момент, в който служител на заведението безцеремонно започва да почиства с моп, потопен в препарат, чиито аромати по никакъв начин не си кореспондират логично с тези на храната ви.
3. Поръчайте храната на децата с поръчката на вашите напитки.
Тази маневра ще ви спести много от евентуалните грижи. Колкото по-скоро децата получат своето, толкова по-малка е вероятността да се изнервят и да започнат да вършат пакости от сорта на тези: да се опитват да влизат в кухнята на ресторанта, да се опитват да спънат младата сервитьорка, защото вече са забелязали, че е още неопитна или да си бръкнат в очите с клечките за китайски ориз. Ако се предлага детско меню, можете да заложите на него, тъй като обикновено то става бързо и се сервира по атрактивен за децата начин, в повечето случаи е придружен и от подарък, който макар и безсмислен, може да ангажира вниманието им за известно време или поне докато изпиете една бира на екс, естествено.
4. Разчистете масата максимално от излишни прибори и предмети.
Веднага след като седнете на масата, отдръпнете сета за салата, солниците, захарниците далеч от периметъра на детските ръце. Направете същото с менютата и салфетките. Това не само ще ви осигури повече пространство на масата, но и ще предотвратите инциденти с тези предмети, както и забавления с тях, които ще ви струват неудобство, а за персонала допълнителни усилия. Не бихте искали малките сръчковци да ви поръсят салатата със захар или да гарнират пържолата ви с малки парченца розови салфетки, нали?
5. Забравете за изминалата напрегната седмица, отпуснете се, разговаряйте с децата и съпруга си, разказвайте си приятни истории. Наслаждавайте се на вашата обща вечер.
Дори и да се случи някоя малка авария, докато сте на масата с децата си, не се чувствайте виновни и не ги порицавайте на висок глас. В края на краищата – те са още деца, а вие сте избрали да излезете заедно на вечеря, за да си контактувате и да се наслаждавате на миговете заедно. Смейте си, говорете си, забавлявайте се. Вие сте родители, които са избрали да споделят вечерята с децата си, а това има по-голямо значение от една разпиляна порция по пода.
И още нещо важно, вечерята ви няма да е от скучните и дошли ви до втръсване набързо задушени зеленчуци в масло, с вкус на картон.
текст: Нели Терзиева
