от Емилия Захариева
Сред гората отзарана
на Малинкина поляна
припкат, шетат, бързат всички –
бръмбари, животни, птички.
Слънчо рано се събуди,
гледа сънен и се чуди:
“Важно горско тържество
готви се, но за какво?
Ами сградата прекрасна
долу там кога израсна?
Ех, че хубавица снажна –
Бяла сграда, шестетажна!“
Отдалече със покани
идват гости най-отбрани.
С въртолет пристигна пръв
от Сахара гривест лъв.
С параход – пингвин, камила,
кенгуру, два крокодила.
“Всичко вече е готово!
Ще започнем с кратко слово,
– щърк изтрака в тишината,
има думата пчелата –
архитект навред прочут
с упорития си труд!
Сред Малинкина поляна
скромната пчела застана:
“Със задружен труд и ум
построихме горски ЦУМ!
Време той ще ни спестява,
всичко в него се продава!
А пък как е подреден!
Вред постлан е с мъх зелен.
Има лампи-теменужки,
други – гъбки-червенушки,
езерца-огледала
самоходни стъпала!
Приказката продължава на следващата страница
