„Децата излизат всеки ден навън – дори и да вали. От едногодишни се хранят сами с вилица и лъжица. А ние говорим с тях като с равни и не ги гледаме отвисоко“, разказва директорът на една детска градина в Германия пред „Дойче веле“.
В България детските градини, редом с училищата, през септември отново отварят врати. По този повод решихме да посетим една държавна детска градина в Бон, за да се запознаем с делника на малчуганите, но и с възпитателните методи. Градината е посещавана от 30 деца на възраст от 1 до 6 години, които са разделени в две групи. За тях се грижат общо осем възпитатели.
Часът е 11:30. След малко ще сервират обяда. Четиригодишната Яна води едногодишния Йонас до тоалетните помещения. Помага му да си измие ръцете. Тя се гордее, че е полезна, той е щастлив, че вече всичко може сам. Йонас е обул пантофите си грешно – лявото пантофче на дясното краче. Но това няма значение. Важното е, че го е направил сам. „Една от основните ни задачи е да подпомагаме децата в развитието им като личности. А самостоятелността играе голяма роля. При нас по-големите деца помагат на по-малките – отиват с тях да си измият ръцете, помагат им в игрите и така и най-малките бързо искат да се научат сами да правят всичко, искат да са като големите“, обяснява Марион Енекинг, директор на държавна детска градина в Бон. „За да научим децата на самостоятелност, всеки ден им възлагаме някакви задачи. Едни слагат масата – с приборите, чиниите и всичко, други после разтребват. Така бързо се учат да се справят сами“, добавя Енекинг.
В тази градина децата започват да се хранят сами малко след като навършат една годинка. А от двегодишни вече използват и нож за хранене. „Понякога пада храна на пода, но това няма значение. Важното е, че успяват да се хранят сами. А това, че цапат не само лигавника, но и дрехите си, не прави впечатление на никого – всичко се пере. Важно е децата да се учат на самостоятелност – така трупат самочувствие. Тук никой не обръща внимание на изцапаните дрехи“, разказва директорът.
Никой не обръща внимание и на лошото време. „За нас няма лошо време. Има само лоши дрехи. Дори и да вали дъжд или сняг, ние всеки ден излизаме с децата навън“, обяснява Марион Енекинг. Ако навън е мокро, децата обуват гумени ботуши и гащеризони, с които на воля могат да скачат в локвите и да играят в калта. „Ако внимава да не се изцапа, детето не може да се наслади на играта с пясъка, с клоните, с камъните, с калта“, казва директорът на градината.
„Телевизия в градината? При нас това е недопустимо“
А има ли в германските детски градини телевизори? „Наскоро научих, че в детските градини в някои страни децата гледат телевизия. Много се изненадах. Тук това е недопустимо. В никакъв случай не бихме оставили децата да гледат телевизия в градината. Първо, според нас, а и според много педиатри и психолози, децата под 3-годишна възраст изобщо не бива да гледат телевизия. Тригодишните могат да гледат до 10 минути на ден. А от 4 нагоре – по 20 минути. В тази ранна възраст телевизорът пречи на концентрацията и възпира фантазията, а освен това изморява децата. Ние предпочитаме да им четем книжки или да им пускаме да слушат дискове с приказки“, обяснява педагогът.
Марион Енекинг разказва, че нейната градина се различава от детските градини в други държави и по отношение на учебно-възпитателните занимания. В някои страни например децата изучават стихотворения наизуст, които после на тържество декламират пред голяма публика. „При нас също си устройваме малки представления или други подобни занимания. Но никой не е принуден да участва, ако не иска. Децата, които искат и могат да запомнят по-дълъг текст, го правят с удоволствие. Но по-срамежливите не се осмеляват и в това няма нищо лошо. Освен това при нас публиката е малка – организираме такива представления най-вече само за пред самите деца. Например по-големите изнасят постановка пред по-малките деца. Не каним родители, баби, чичовци, лели. И във всички тези занимания участват само децата, които желаят“, обяснява Енекинг и добавя:
„Ние много уважаваме личните желания на децата. Това е залегнало и в Конвенцията на ООН за правата на детето. В крайна сметка и най-малките имат желания, имат лично мнение. Затова за нас е много важно децата да могат да изразяват с думи или жестове това, което искат“, казва още Марион Енекинг. Означава ли това, че възпитателите позволят всичко на децата? „Не, разбира се. Когато желанието им е против нашите правила, няма как да бъде изпълнено. Но ние обясняваме подробно на децата каква е причината и в повечето случаи те проявяват разбиране. Няма как например през зимата да пуснем детето да ходи босо, защото може да настине. Но пък ако едно дете не иска памперсът му да бъде сменян от дадена възпитателка, тогава се съобразяваме. Това е все пак една много интимна сфера“, казва директорът.
„Децата копират нашето поведение“
А трябва ли възпитателят да е строг? „Ние живеем в демократична страна и за нас е много важно децата от малки да могат да изразяват желания, но и да ги аргументират. Независимо за какво става дума. Те трябва да се осмеляват да аргументират пред възпитателите. Това им помага и по-нататък в живота. Не използваме думата строгост, а последователност. А когато правилата се нарушават, говорим за последици, не за наказания. Ако например едно дете удари друго, първо се съобразяваме с възрастта и се опитваме да разрешим конфликта със спокойни думи – за да могат децата да осъзнаят какво са направили. Сядаме и говорим. Тук последствия няма. Но ако това се случва многократно и детето така и не проявява разбиране, тогава има последици. Например: за известно време не позволяваме на детето да играе играта, по време на която е наранило другото дете“, казва Енекинг.
„Ние, възпитателите, сме образец за подражание. Децата копират нашето поведение. Затова се опитваме да се държим така, както искаме да се държат и децата. Говорим един с друг открито и с уважение, като с равни. И не гледаме децата отвисоко“, обяснява Марион Енекинг и допълва: „Децата са деца и понякога интерпретират дадена ситуация по различен начин. Но каквото и да са направили, никой няма право да им вика и крещи, защото това е форма на насилие. Подобно поведение може да уплаши детето. А децата в никакъв случай не бива да се страхуват от нас. Затова е важно конфликтите да се решават спокойно. Така децата осъзнават адекватно цялата ситуация, а и приемат много по-добре последиците“, казва Марион Енекинг, директор на държавна детска градина в Бон.
