Една вечер малкият ни син се приближи до майка си, която приготвяше вечерята, и й подаде лист хартия, изписан с почерка му. След като си избърса ръцете в престилката, майка му го прочете и ето какво пишеше на него:
– За косене на тревата – 5$
– Задето си почистих стаята тази сутрин – 1$
– За това, че пазарувах вместо теб – 0.50$
– За това, че гледах малкото си братче, докато ти беше на покупки – 0.50$
– За това, че изхвърлих боклука – 1$
– За това, че получих добра оценка – 5$
– Задето почистих и заравних двора – 2$Обща сметка – 14$
По лицето й можах да прочета спомените, които пробягнаха през ума й, докато го гледаше как стои пред нея в очакване. И така, тя хвана химикалката, обърна листа откъм празната страна и ето какво написа:- За деветте месеца, през които те носех, докато растеше в корема ми – без цена!- За всички нощи, през които съм будувала край леглото ти, когато си бил болен – без цена!
– За всички мъчителни мигове и за всички сълзи, които съм проляла заради теб през годините – без цена!
Когато събереш всичко това, ще видиш, че моята любов няма цена!- За всички нощи, изпълнени със страхове, и за тревогите, които знам, че тепърва ще имам заради теб – без цена!
– За играчките, храната, дрехите и дори задето ти бърша носа – това няма цена, сине!
И когато събереш всичко, ще видиш, че цялата стойност на истинската любов няма цена!
Е, приятели, мога да ви уверя, че когато синът ни прочете какво беше написала майка му, очите му се наляха с едри сълзи, погледна я и каза:
– Мамо, ама аз наистина те обичам!… После взе химикалката и написа с големи печатни букви: „СМЕТКАТА Е ИЗПЛАТЕНА БЕЗ ОСТАТЪК“.
автор: М. Адамс
из „Пилешка супа за душата“
