Търпение, находчивост, любов, здрав разум – всички тези препоръки са ви добре познати, нали?
Но често сме по-скоро уморени, бързаме за някъде, притесняваме се за нещо, нервни сме…
Как тогава да сме всичко онова, което току-що написахме в първото изречение?
За да осъзнаем от какво се нуждае детето ни, е нужно да поспрем, да направим малка почивка, да се огледаме и да се вслушаме в онова, което детето ни се опитва да ни каже или да видим какво иска да ни покаже.
Ето седем начина, които може би ще са от помощ на родителите да намерят път към децата си. Те са съвсем лесни за прилагане, но много ефективни, според изпробвалите ги.
1. Ако детето се занимава с нещо и е спокойно, не е нужно да го прекъсвате.
Ако детето ви се е „кротнало“ и си играе, рисува, моделира или прави нещо, което му харесва, не е нужно да се намесвате, да го съветвате и да го прекъсвате. Просто се насладете на спокойствието, с което този момент ви дарява и свършете нещо, което отдавна сте отлагали.
2. Помагайте, когато детето ви помоли за помощ, а не правете нещо вместо него.
Всеки опит на едно дете да направи нещо само е от огромно значение за него. Затова, ако детето ви повтаря упорито дадено действие, за да постигне определен резултат, оставете го да опитва, докато успее или докато се откаже. И не му помагайте, ако то не потърси вашата помощ. Ако поиска помощ, помогнете, но не изпълнявайте това, което детето се опитва да постигне вместо него, защото това няма да е помощ, а отмяна, и от това действие няма да има никаква полза за детето.
3. Същността на играта не е в точните правила, а в техните вариации.
Представете си, че става дума за игра на криеница. Един затваря очи, друг се крие, а след това първият търси втория. Ако на детето му хрумне да предложи да затворите очи и двамата, приемете новото правило. Именно в това се крие творческата инициатива. Вместо съгласие обаче, детето по-вероятно да чуе в отговор несъгласие. Но, замислете се, дали пък не може да се играе и така на криеница? Можете заедно да измислите друго наименование на играта, но имайте предвид, че трупането на творчески опит е от особена важност за децата. Това е начин за измъкване от готовите форми и стереотипи и е полезно за креативното мислене.
4. Ако детето поиска някакъв предмет, материал или каквото и да е, което не е играчка, поинтересувайте се какво иска да направи с него.
Например, ако детето поиска мъниста или копчета, обикновено в отговор получава отказ с довода, че мънистата и копчетата не са играчки и са опасни. Вместо да бързате с отказа си, попитайте го какво иска да прави с тях и ако е необходимо му помогнете да завърши успешно и безопасно намисленото. Ще си спестите много обяснения, нерви, а най-вероятно и някой изблик на ярост и разочарование, ако просто откажете.
5. Децата не искат много, но им харесва да бъдат забелязвани
На всеки се е случвало да води интересен разговор с приятел или роднина под натрапчивия речитатив „- Мамо, мамо, мамо, маааа…“. И, да, това определено е много досадно. За детето, за вас, за събеседника ви. В тази ситуация е най-добре да се отзовете веднага на повика на детето, може да му се пишка, а това е важно. Нещо много лесно и просто, което можете да направите е, да предотвратите евентуалното раздразнение, рев и тръшкане като просто му обърнете малко внимание. Имайте предвид, че точно в този момент за него вероятно нещо, което вие не забелязвате, е много важно. Дори ако иска просто да ви покаже камък, птица или самолет в небето. Веднага щом ви го покаже, най-вероятно ще можете да продължите разговора си съвсем спокойно.
6. Обсъждайте с детето си вашите и на семейството бъдещи планове
Това простичко правило ще помогне на всеки у дома да намери и да се наслади на време, посветено на неговите лични интереси и занимания. Наред с това ще спести конфликти, които биха се породили от разминаването между очакванията на децата и реално случващите се неща. Добре е плановете да не се променят или поне не драстично, защото децата са много чувствителни по отношение на несбъдването им.
7. Тревожете се заедно с детето, а не за него
Добре позната на всички е фразата: „Днес, когато оставих сина ми от детската градина, той беше толкова разстроен. Толкова съм притеснена за него!“ Този подход е погрешен, защото на практика така не се тревожите за детето си, а за себе си. Реално вие сте тези, които не можете да се справи с чувствата, породени от състоянието на детето и избирате възможно най-лесния начин за себе си – да се самообвинявате.
Какво би било полезно да кажете на детето си?
На първо място би било добре детето да разбере, че мама и татко са загрижени за него, че го подкрепят, независимо, че се налага да го оставят в детската градина, и че е нормално да е разстроено и да плаче, когато се разделя с тях, особено, ако това му помага да се чувства по-добре.
