Днес, на 14 февруари, българите почитат традиционния празник на лозарите и виното – Трифон Зарезан. Той се отбелязва на 1 февруари по съвременния календар, но мнозина с радост го празнуват и на 14-ти според по-стария обичай.
Според различни народни поверия, колкото повече вино се изпие и пролее на празника, толкова по-голям ще е добивът през новия лозарски сезон.
Лозарството и винопроизводството се развиват по българските земи още от времето на древните траки. Пировете с вино на тракийските владетели впечатлили древногръцки автори като Аристофан, Ксенофонт и Демостен.
“Земя на хубавото вино” наричали в древността Тракия. Тракийският бог на плодородието и виното Сабазий, по-известен като Дионис, е предшественик на християнския покровител на лозарите Св. Трифон.
Не толкова драматично, но сходно предание се разказва за християнския светец Трифон. Той бил наказан да отреже с лозарския косер собствения си нос, защото се подиграл на Света Богородица. Затова има народно прозвище за светеца – Трифон Чипия. Но независимо от това предание, Св. Трифон си остава на голяма почит. Вярва се, че с негова помощ и благословия лозята стават плодородни. Ето защо лозарите ритуално го търсят и призовават да дойде в техните лозя, когато се съберат на празника на Св. Трифон. Тогава те изричат заклинания да се роди толкова много грозде, че да отрупа и скрие от погледите светеца.
Но колкото и да призовават закрилата на светеца още докато празнуват, селските мъже вече се залавят за работа. Всички притежатели на лозя се обличат празнично на Трифоновден и отиват сред своите лозови “владения”. Така започват символично пролетната резитба на лозята. Затова наричат празника Трифон Зарезан.
Ритуалът има свои варианти в различните райони. Но навсякъде лозарите избират свой “цар” на лозята за започващия земеделски сезон. Вярва се, че неговите умения и благополучие ще се предадат и на всички останали лозари.
Затова в повечето случаи селяните избират най-посветения в тайните на лозарството или притежателя на най-големи и най-хубави лозя. За избрания цар се прави корона от отрязаните лозови пръчки. В някои села всички мъже се закичват с големи лозови венци.
А другаде лозарите донасят цели снопове от отрязани лозови клонки и ги раздават на жителите на селото. Има обичай тези първи отрязани лозови пръчки и венци да се запазват в дома. Някъде окичват с тях домашната икона. Другаде ги пазят и ги ползват за лек в народната медицина.
Започнал рано сутринта сред лозята, празникът се пренася после и в селото. Шествие на лозарите обхожда всички къщи. Навсякъде домакините излизат да ги посрещнат, да ги почерпят с вино и да получат благословия от царя на лозята. Когато завършат своята обиколка, лозарите се събират на празнична трапеза в дома на новия цар. В някои села обичаят е дори всеки от лозарите да приготвя празнична трапеза и да кани в своя дом останалите. И така празникът продължава чак до вечерта. Всички участват в това веселие, вдъхновено от виното.
Макар да е посветен на лозята, празникът Трифон Зарезан всъщност открива и новия сезон за всички земеделски дейности. А прибирането на гроздето ще отбележи завършека на земеделската работа чак наесен.
