Пубертет, юношество, тийнейджърска възраст – може би най-обсъжданата, най-проучваната и най-трудната възраст в развитието на индивида. Време на мащабни промени, физически и психически. Преходът от детството към ранната зряла възраст.
Времето за възникване и приключване на пубертета е индивидуално и зависещо от разнообразни фактори като култура, пол и биологично развитие, и учените продължават своите спорове, относно периодиката. Началото е приблизително на 11-13 и продължава до 18-21 години, с различни вариации във възрастта. Но периодизацията не е от такова значение. По-значимото е какви са промените, как протичат, какво се случва с тялото и с душата на юношата, т. като тийнейджърите преживяват биологични, когнитивни и емоционални промени.
Ще опиша някои от съществените изменения на човешкото същество през тази възраст и някои от основните конфликти, които възникват през пубертета, придържайки се основно към книгата „Психология на детското развитие” на професор Иванка Бончева, тъй като там много точно, сбито и конкретно са дадени психичните особености на индивида до края на тази Трета възрастова криза, когато той вече се формира и започва да функционира като Личност.
Какво се случва?
Всичко!
Променят се различни области – идентичност, поведение, полови роли, независимост, ценности, постижения и пр. Промените са огромни, бързи и често трудно приемани от детето в тийнейджърска възраст, променя се тялото, променят се дейностите, които извършва, контактите му, жизнените му концепции. Трудна възраст за всички, и за тийнейджъра, и за другите юноши и възрастни около него. Трудна, но прекрасна и най-важната възраст в живота на човек, възраст на разрушаване на старата и появата на новата индивидуалност.
Тийнейджърите вече са се адаптирали в света около себе си и сега започват своите „съзнателни опити да адаптират света към повишените си лични потребности.” [стр. 102, Психология на детското развитие, проф. Ив. Бончева]. Според Ф. Долто основен конфликт става борбата между относително ниската степен на психо-социално съзряване и повишената потребност от сексуална идентичност. Сексът е темата, предизвикваща най-силен интерес. Тийнейджърът се сблъсква с „настъпилите телесни промени и с биологичните потребности за освобождаване на сексуалната енергия. Това го прави лесно възбудим, несигурен, понякога уплашен и недоволен от себе си и света около него. [стр.102, Психология на детското развитие, проф. Ив. Бончева].
Настроенията са колебливи, с различни по сила прояви на недоволство, яд, притеснение, страхове и пр. Това е времето, в което най-важната среда за подрастващия са неговите приятели, неговата компания. Започват конфликти с родителите, с учителите и други възрастни в социалното обкръжение на тийнейджъра. Тези конфликти имат своята полза, т. като са основа за придобиване на нови способности на юношата за справяне с тях.
На конфликтна ситуация тийнейджърите могат да реагират с „агресия, чрез самоизолация, по пътя на търсене на нова социално силна и значима личност или чрез вплитане на субгрупа по интереси и потребности (в добрия и лошия вариант)”.
Тийнейджърите водят битка с налаганите им социални норми, те са си най-важни, собственият Аз е от особено голямо значение, отхвърлят семейните ценности, отстояват своята независимост. Това се случва често по неприемлив за възрастните начин. Тийнейджърът иска всичко тук и сега и почти не мисли за последствията. Търси нови модели за подражание. Опасностите в тази възраст, често неосъзнати от децата са, че понякога се стига до злоупотреби, зависимости от различни психоактивни вещества, безразборни полови контакти и придружаващите ги полово предавани болести, депресивни състояния и пр.
Как да се справим?
· Да подходим с търпение, спокойствие, емпатия и обич. Истинско изпитание! Някои възрастни успяват, други не (затова и най-много изписана литература има по темата за пубертета).
· Да разговаряме с тийнейджърите като с равни.
· Да ги изслушваме (много от тийнейджърите, с които разговарям споделят, че искат именно това – да бъдат чути).
· Да ги увлечем да ни съдействат при обсъждането на конфликтни ситуации като им дадем възможност да изложат своята позиция и да обяснят своето разбиране за различните гледни точки в конфликта.
· Да се запознаем с приятелите им (без да навлизаме прекалено в личното им пространство).
· Да балансираме между свръх контрол и „отпускане на края”.
· Да ги включим в някои семейни решения.
· Да ги въвлечем различни дейности у дома, в училище и в социума, да им делегираме задължения, права и отговорности, съобразени с възрастта им. В пубертета вече децата са осъзнали насочеността към конкретна трудова дейност и правят своя професионален избор.
Ще завърша с думите, с които започнах – нека подпомогнем децата в техните големи и малки кризи с обич и търпение като им покажем успешни модели за справяне и без да ги притискаме да ги преведем през техните лични революции, за да се научат да се справят сами в следващия етап от своя живот – живота на възрастните.
Както в древната поговорка „Дай на човека риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го как да лови риба и ще го нахраниш за цял живот.“
Ангелина Костова – психолог във Фондация Карин Дом, обучаващ се в Майсторска програма по Позитивна Психотерапия
