В българските народни обичаи Коледа е свързана с една много любопитна и типично фолклорна традиция – коледуването. Къде да търсим корените на коледарите и защо се появяват те? Ще ви разкажем малко повече за тях.
Обичаят коледуване датира от много отдавна, защото в същността си е езически. Основната задача на младите мъже е да прогонят злите сили и да пожелаят здраве и благополучие на всички от семейството. Тази традиция, въпреки че не е християнски ритуал, е неотменна част от коледните празници. Езическо и християнско в обичаите се преплитат, за да може обикновеният човек по-лесно да възприеме новите религиозни повели.
Коледуването се извършва в точно определено време – започва в полунощ на 24 срещу 25 декември и продължава цялата нощ, до изгрев слънце. 24 декември е последният ден от коледните пости. Подготовката за обичая започва на Игнажден. Тя се състои в приготвяне на специално облекло (кожени наметала, тояжки, калпаци) и упражняване на коледни песни, които са най-важният компонент от обичая. Определя се един водач на коледарската група, който да стои начело на останалите и да ги наставлява в обиколките. Той обикновено е най-възрастният и задължително трябва да е женен. В групата участие взимат главно млади мъже – ергени, сгодени или съвсем скоро женени.
Коледарите прогонват злите духове и зловещите същества, които, както народът смята, излизат през тази нощ. Коледарските песни отпращат тези отвъдни създания от домовете на живите хора. Светът се преражда и хаосът се превръща в космос. Това става чрез специалните коледарски рефрени, които желаят на стопаните благополучие, берекет, здраве, успехи през годината и много разбирателство помежду им. Обикновено започват от дома на чорбаджиите или на кмета и попа, например. Първо се изпява песен за най-възрастния от къщата, а след това и за останалите членове на семейството.
Стопаните, от своя страна, трябва да почерпят младежите и да им отвърнат също с добри пожелания. Даряват ги с вино, мед, питка, гевречета и други неща, които домакинята е приготвила.
Интересна част от традицията е избирането на т.нар. станеник – най-талантливият певец и старателен коледар.
В отделните части на страната съществуват някои различия – на места, освен от млади мъже, коледарската група се състои и от гайдар и от т.нар трохобер – човек, който събира даровете.
