Натъкваме се все по-често на случаи, в които родителите не се интересуват от живота на децата си – знаят съвсем малко за тях, не познават приятелите им, дори не знаят в коя паралелка учат. Тази тревожна тенденция се проявява при всякакъв тип семейства. Това разказва за БТА полицай Росен Атанасов, издирвач на безследно изчезнали в Трето районно управление на МВР в Пловдив в периода 1998-2005 г. и в Първо районно от 2005 до 2014 г., информира dariknews.bg.
Напоследък се превръща в масова практика заможни, но и по-скромни семейства да не знаят важни неща за децата си, твърди експертът. Според него по-богатите фамилии смятат, че като осигуряват щедри джобни пари на детето, са изпълнили родителския си дълг. Такива деца са пренаситени, родителите са заети с бизнес и малките попадат в компания, която ги повлича надолу – алкохол, цигари, дискотеки, наркотици, опитват различни стимуланти, допълва Росен Атанасов.
При по-скромните семейства картината е друга – говорим за отрудени хора, работят, връщат се у дома, питат детето дали е обядвало, дали си е научило и с това се изчерпват взаимоотношенията. Хората са изнервени, искат бележника на детето, като видят, че има двойка, го наказват и толкова – комуникация няма, разказва Атанасов.
Тийнейджърите бягат от къщи най-често заради семейната обстановка и проблеми
Хлапетата в тийнейджърска възраст често мислят, че родителите им не ги разбират. Бягат от къщи най-често заради семейната обстановка. Типичният случай е, когато родителите не пускат детето на дискотека, рожден ден или екскурзия, и за да покаже, че е голям и самостоятелен, тийнеджърът предприема „наказателна акция”, като бяга от къщи.
„Така те мислят, че демонстрират на родителите си, че са големи и самостоятелни, че могат да взимат решения и да се оправят сами в живота. Решават да „стреснат” близките си чрез бягството от дома. Отиват да преспят у приятели, чиито родители не се обаждат на разтревоженото семейство и тогава идва сигналът при нас”, разказва Росен Атанасов.
Другата причина за изчезването на тийнейджъри от къщи е, че са малтретирани от родителите си, макар на пръсти да се броят случаите, когато става дума за системен физически, сексуален тормоз или психически тормоз. „Типичната ситуация е – родителят е наказал детето да не излиза, ударил му е шамар, наказал го е да стои в стаята си и да учи, да не се среща с приятели, забраняват му достъпа до компютър. И реакцията се отключва”, пояснява полицаят.
По думите му би било различно, ако децата бяха ангажирани активно със спортни тренировки, някакво хоби, изучаване на чужди езици и всякакви неща, с които до 1989 г. бяха заети след училище.
Тийнейджърите с проблеми в повечето случаи са девойки
Издирваните от полицията избягали тийнейджъри са както момичета, така и момчета, но девойките преобладават – те съзряват по-рано, по-безстрашни са от момчетата на тази възраст, а и родителите им ги държат по-изкъсо, обясняват психолози. И допълват, че родителите често пропускат много фин момент във възпитанието – от една страна да упражняват контрол, но от друга – да осигурят на детето известна самостоятелност, защото този баланс е много важен.
Най-важното при изчезване на дете или друг близък е семейството да реагира бързо и навреме да подаде сигнал в полицията. „Най-голямата грешка на хората е, че не се обръщат веднага към нас, а изчакват едно-две денонощия с надеждата, че изчезналият човек ще се прибере. Но е имало и случаи, в които дори и два часа детето да го няма, семейството му идва при нас и подава сигнал, че то не се е прибрало от училище. Това е правилното родителско поведение, нашата работа е да открием бързо къде точно се намира детето. Колкото по-скоро ни повикат, толкова по-топли са следите и започваме да работим навреме. При нас е важно информацията да дойде максимално бързо и да бъде подробна и изчерпателна. За съжаление обаче, много от родителите идват при нас, казват, че детето им го няма и се започва”, допълва експертът.
Питаме бащата къде учи дъщеря му, не знае. Кои са й приятелките, кои са съучениците й, телефонните им номера – не знае. Facebook? Има, но не знаем какъв е профилът. Питаме къде обича да ходи, къде се събират, не казва ли при кого отива като излиза? Ами не, детето казвало, че излиза навън с приятели. Нямат никаква информация за собственото си дете и за социалната му среда, а това е много страшно. Това затруднява и нас, няма за какво да се хванем, само три имена и едно ЕГН, разкрива механизма на издирването полицай Атанасов.
Повечето от изчезналите тийнейджъри се издирват бързо
За щастие, повечето от изчезналите тийнеджъри се издирват бързо, коментира експертът. Според него по-трудно е с безследно изчезналите възрастни хора, особено, ако страдат от деменция или склероза.
„Често става така, че те излизат от къщи и не помнят пътя обратно към дома. Тези случаи са трудни за разрешаване, защото възрастният човек тръгва напосоки, хваща автобус или влак, заминава за някъде, или пък тръгва из полето, отива в съседния квартал. Такива хора много често са излезли без документ за самоличност, нямат у себе си и мобилен телефон. Нямат и достатъчно социални контакти – дори и да общуват с някой набор от квартала, човекът ни казва: „Да, видях го преди два дни да пазарува от кварталния магазин и повече не съм го срещал”, разказва Атанасов.
Най-често обаче полицията в Пловдив издирва безследно изчезнали хора на около 30 години и нагоре. Няма обяснение за този феномен, тъй като се очаква на тази възраст хората да са по-улегнали психически. Но е факт, че последните обявени за безследно изчезнали от МВР и Интерпол българи са точно в тази възрастова група.
За 10 години 235 души в Пловдивско са обявени за безследно изчезнали
От 2005 г. досега 235 души, живеещи на територията на Пловдивска област, са били обявени за безследно изчезнали. От тях в момента се издирват 55 човека, каза за БТА началникът на „Криминална полиция” в Пловдив Николай Кирков. Областната дирекция на МВР има специализирана група от професионалисти, които се занимават с т. нар. установяване на лица – безследно изчезнали, или хора с присъди, или пък търсени по досъдебни производства. Всеки, обявен за безследно изчезнал, се издирва 20 години. През това време се събира всяка информация за търсения човек. Издирването престава, ако той бъде намерен, или когато се установи къде пребивава.
В последните години Интернет също се превърна в мощен инструмент за откриване на изчезнали хора. Така преди време, провокиран от телевизионно предаване с близки на изчезнали, младият разработчик Боян Юруков, който живее и работи в чужбина, създава интернет платформата Lipsva.com. Там той поставя снимки на изчезналите, карта, подробно описание, снимки, контакти. В момента интернет сайтът е спрян, но продължава да е активна страницата му „Безследно изчезналите в България” в социалната мрежа Facebook. Към каузата са присъединени над 5000 души. Страницата е наречена „Регистър на безследно изчезналите в България”.
„Отговорността за издирване е колкото на полицията, толкова и на всеки един от нас”, допълва Боян Юруков. Там всеки ден се публикува информация от МВР и Интерпол за безследно изчезнали наши сънародници, близки на такива хора също разпространяват снимки и данни.
В друга от мрежите – Twitter, е създаден специален акаунт за издирвани българи и много често търсенето на човека завършва със щастлив край.
Източник: www.dariknews.bg
