от Туве Янсон
Беше юни. Наближаваше най-магическата нощ в годината! Всичко започна заради огнебълващата планина на черния остров – отначало само валяха сажди, после се чу тътен и земята се пропука. Откъм морето дойде вълна до небето! Потоп заля Муминската долина и удави всичко в пълна тъмнина…
Муминското семейство оцеля на покрива, и тогава се появи опасна призрачна къща – стълбищата й свършваха във въздуха, всичко беше от картон, дърво или гипс, подът се въртеше, а от най-тъмния ъгъл се носеше един особен смях…
После Муминтрол се загуби в тъмната гора, а както си береше среднощна китка за празника, попадна в затвора. Снусмумрик пък поведе магическа битка срещу забраняването на нещата. Мюмлите, хомсчето, мисата, скрюмтчета, скротчета, хемули и филифьонки с усърдие се включиха в странната вълшебна бъркотия. Но ако не ти се случват разни беди, които да преодоляваш, ще е толкова скучно!
Първа глава
За едно корабче от кора на дърво и една огнебълваща планина
Мама Муминка седеше на слънце на стълбището и прикрепваше платна на малко корабче от кора на дърво.
„Ако не ме лъже паметта, галеасът има двеголеми платна отзад и няколко малки триъгълни на бушприта“ – мислеше си тя.
Най-трудно й беше да направи руля, а най-много се забавляваше с трюма. Беше измайсторила от кората съвсем мъничък люк и когато го постави, той влезе съвсем точно в дупката си и тънките ръбове прилепнаха плътно към палубата.
„Това е за всеки случай, ако се разрази буря“ – каза си тя и въздъхна щастливо.
До нея на стълбището седеше дъщерята на Мюмлата, прибрала колене и опряла на тях брадичката си, и я гледаше. Видя как мама Муминка закрепи щага с карфички, всяка от които беше със стъклена главичка в различен цвят, а на върховете на мачтите сложи червени вимпели.
– За кого е? – попита с блогоговение дъщерята на Мюмлата.
– За Муминтрол – каза мама Муминка и потърси в кутията си с шивашки принадлежности подходящо въже за заковатвяне на кораба.
– Не се бутай! – изпищя многотъничък глас от вътрешността на кутията.
– О, боже! – възкликна мама Муминка. – Малката ти сестра пак се е пъхнала в кутията ми. Ще се убоде на иглите.
– Мю! – каза дъщерята на Мюмлата заплашително и се опита да изчовърка сестра си от едно чиле прежда. – Излез веднага!
Но малката Мю се шмугна още по-надълбоко в кутията и напълно се изгуби в преждата.
– Много е неприятно, че се е пръкнала толкова дребна! – оплака се дъщерята на Мюмлата. – Никога не знам къде е. Не можеш ли да направиш корабче от кора на дърво и за нея? Тогава ще може да плава в бъчвата с вода и поне ще знам къде е.
Мама Муминка се засмя и извади парче кора от кутията си…
(следва продължение)
***
*Галеас – древен кораб с платна и гребла, използван през 16-17 век предимно за военни цели – Б. пр.
**Бушприт – наклонена греда, излизаща напред от носа при платноходите; рул – кормило на кораб; трюм – товарно помещение в кораб – Б. пр.
*Щаг – въже, което се опъва между мачтата и носаили кърмата на кораба и крепи мачтата; вимпел – триъгълно знаме
