Там, където не става с любов, става с много любов!

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

angry-boy

Преди години в детската градина на Алекс имаше едно агресивно дете, което аз ще нарека Ники.
Децата редовно се оплакваха от него, че ги щипе, хапе, удря и обижда.
Една сутрин водя Алекс на градина и ставам свидетел, как майката на едно от децата в групата, което е било нахапано от Ники предния ден, се беше надвесила над него и, размахвайки пръст, му говореше на висок тон:
-Ако още веднъж докоснеш сина ми, ще си имаш работа с мен!!! Ясно ли ти е, момченце!!!
И в момента, в който тя излезе, Ники отиде и удари сина й, за да си отмъсти, че се е оплакал на майка си.
Тогава аз отидох при него, приклекнах, за да мога да го гледам в очите, и му казах:
– Здравей, Ники! Искам да възложа една много важна задача на някое от децата и се чудех кого точно да избера. Затова ви наблюдавах досега и виждам, че ти си едно много умно и отговорно дете и реших да я възложа точно на теб.
– Мама ми казва, че не слушам и съм лош – отговори ми Ники.
– Е, хубава работа! – казвам. – Аз ако мислех, че си лошо дете, щях ли да ти възлагам такава важна задача?
– Каква важна задача? – попита той.
– Значи, ти като по-силен и отговорен ще следиш днес кой удря и обижда децата, ще ги защитаваш и когато дойда да взема Алекс, ще ми кажеш. (В групата нямаше други агресивни деца.)
Очите на Ники светнаха, защото някой беше погледнал дълбоко в тях. Беше надникнал в душата му, извадил оттам светлата й част и го беше накарал да се почувства значим. Накрая затвърдихме уговорката с една дълга и искрена прегръдка. Когато отидох да взема Алекс, Ники беше първият, който ме посрещна, за да ми каже как следи за реда в групата и никой никого да не обижда и удря. А учителката ми сподели колко учудващо добре се е държал Ники и че не го е виждала толкова отговорен. Алекс също ми сподели колко добър е бил той към него.
После Ники като ме видеше, бягаше по-бързо от Алекс, за да ми разкаже нещо. А веднъж свали мартеницата от ръката си и ми я подари. Просълзих се сега като се сетих за този момент. Дълго време я носих тази мартеница и ми напомняше, че там, където не става с любов, става с много любов.

Този материал ни беше любезно предоставен от Десислава Иванова. 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Споделено

22,361 преглеждания

Comments are closed.