Tag: Петя Дубарова

Децата

Децата

Децата са вълшебни семенца, които в клас голям ще израстат, и с пламнали очи, ръце, сърца, ще тръгне всяко бързо в своя път. Децата са далечната мечта, те скоро в своя път ще полетят, децата радостта са на света, звездица крие всяко в свойта гръд. Децата са различни семенца и в плевели едни ще израстат, […]

Изгонени от час (стихотворение)

Изгонени от час (стихотворение)

Петя Дубарова 06.05.1977 Изгониха ни – бяхме невъзможни. Смехът ни бе решил да ни е враг – избухна между тестовете сложни, разрошен и подкупващ. Даже как завързваше добрите химикалки с невидими конци, вълнуващ, син и смеехме се просто не разбрали, че не е лодка синият ни чин, че и часовникът не е палячо със смешен […]

“Изповед”

“Изповед”

Защо? От мен ли пак ти се оплака. Но как? Та аз не пея вече в час. Дори звънеца трепетно не чакам – мълча и слушам. Мамо, вярвай, аз през този срок съвсем не се разсмивам във час, когато другите мълчат. Не съм необуздана, бурна, дива дори и в събота. Но някой път така ми […]