За поредна година отбелязвамe Световната седмица за уважение към раждането и България също е част от това събитие. То се провежда под надслов „Моите решения, Моето тяло. Моето бебе.“ от 16 до 22 май 2016 година.
Световна седмица за уважение към раждането се отбелязва от 2004 година по идея на Френския алианс за уважение към раждането (AFAR). Това дава възможност на организации от всички страни да се обединят в името на идеята и да повишат обществената чувствителност към проблемите на раждането и правата на раждащата жена.
Историята разказва, че в миналото раждащата винаги е била подкрепяна от жена по време на раждането. Днес реалността е доста по-различна – в много страни раждането се приема за медицинско събитие, а раждащата се третира като пациент. Днес раждащата е просто поредният „продукт“, който трябва да бъде обслужен и фината душевно-емоционална страна на това велико човешко събитие почти е изчезнала.
Това води до дехуманизиране на преживяванията на жената от раждането на детето й. Днес често се случва жените да бъдат подлагани на рутинни болнични практики, които имат неблагоприятен ефект върху напредъка на раждането. От друга страна всички проучвания показват, че когато жените получават непрекъсната подкрепа по време на раждане, се увеличават възможностите те да родят спонтанно, без нужда от извършване на секцио, без прилагането на форцепс или вакуум екстрактор. И не само това – жените, получили подкрепа, по-рядко искат болкоуспокояващи, по-често са удовлетворени от раждането и продължителността на раждането е по-малка, а бебетата имат по-добри резултати на АПГАР теста.
Какво значи „подкрепа“ за раждащата жена? Това е оказване на емоционална подкрепа, подпомагане на жената да се чувства по-комфортно, предоставянето на информация и защита. Всичко това подобрява физиологичната страна на раждането, както и усещането за контрол и компетентност на жената и по този начин намалява необходимостта от акушерски интервенции и постродилни ментални разстройства.
Редица изследвания сочат централната роля на взаимоотношенията между медицински специалисти и раждащата жена и апелират към емпатия и преди всичко човешко отношение към нея по време на раждането. Познаването и зачитането на основните й човешки права на автономия над собственото тяло диктуват отношение с уважение и съпричастност. Думите на медицинските специалисти или близки, чути по време на раждане, са способни да променят изцяло възприятието на жената за раждането, в усещане за сигурност, приемане на случилото се и дори като личен триумф. И както много жени споделят, това се случва незабелязано, когато отношението към тях е топло и непринудено.
За да запазим човешкото лице на раждането, е необходимо да не забравяме, че всяко раждане е уникално по своята същност както за жената, така и за детето и тяхното семейство, независимо че то може да е само едно от стотиците раждания за асистиращите го.
по материали от midwivesbulgaria.org и интернет
