На 4 декември православната църква празнува деня на Света Варвара.
Народът казва “Света Варвара меси, Свети Сава пече, Свети Никола яде”, като в едно изречение се обединяват три поредни декемврийски празника, свързани с трима значими за църквата светци.
Казват, че както ти тръгне и мине денят на Св. Варвара, такава ще ти бъде и цялата година нататък.
В празника на св. Варвара у нас се преплитат с християнски и езически традиции. Според житията тя е знатна римска дъщеря, която е осъдена на смърт за това, че е приела християнството. Тачат я и православи, и католици.
Българският народ пък дори я е наричал “Баба Шарка”. По стар обичай на този ден се меси питка, намазана с мед. Тя се раздава на минувачите. След като поемат залъка, те задължително трябва да благословят дома и челядта: “Да дава господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!”
Семейството вари боб, а когато варивото омекне, най-малкото дете във фамилията – изважда с лъжица бобчета и ги реди на коляното на всяко от братчетата и сестричетата по три бройки. Децата изяждат зърната направо с уста, без да ги хващат. Бобът символизира шарката.
В народните представи Варвара е сестра на Свети Сава -почитан на следващия ден, и на Св. Никола на 6 декември.
