Специалисти от 26 държави се събраха на международен форум за недоносените деца в София

За това как да бъдат опазени живота и здравето на преждевременно родените бебета в световен мащаб в София на 2 декември 2016 г. се събраха специалисти от цял свят.

Всяка година в целия свят се раждат над 15 милиона недоносени бебета по данни на Световната здравна организация;

1 на 10 от всички раждания е преждевременно;

За недоносено дете се смята бебе, родено преди завършване на 37 седмица от бременността на майката;

Съществуват различни видове недоносеност, в зависимост гестационната седмица, в която е родено детето. Световната здравна организация различава:

екстремна недоносеност – по-рано от 28 седмица;

висока степен на недоносеност – от 28 до 32 седмица;

умерена до късна недоносеност – от 32 до 37 седмица;

Бебе, родено преди термин, може да тежи от около 600 до 2500 грама, като има редки случаи и на оцелели деца с тегло под 500 грама;

Височината на недоносените бебета обикновено е от 35 до 45 см;

Причините за преждевременно раждане не винаги са ясни – при приблизително 50% от случаите причината е неизвестна, но са установени редица рискови фактори, които могат да увеличат вероятността от преждевременно раждане;

През последните 20 години честотата на ражданията преди термин се увеличава процентно в повечето страни;

Всяка година 1 милион деца умират поради усложнения, причинени от преждевременното им раждане, според доклад на Световната здравна организация от 2012 г.

Третия глобален форум за подобряване на грижата за недоносените деца обедини идеите и усилията на близо 140 водещи здравни специалисти, неонатолози, родители, представители на пациентски организации от 26 страни от Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка, за да обсъдят най-наболелите проблеми и основните предизвикателства, пред които се изправят преждевременно родените бебета и техните семейства.

Форумът откри проф. Мая Кръстева, председател на Българската асоциация по неонатология, и Нина Николова, председател на Фондация „Нашите недоносени деца“. Участниците имаха възможността да се запознаят с опита на Германия, Полша, Колумбия, България, Унгария, Чехия, Словакия, Сърбия, Ливан, Холандия, балтийските държави и Бразилия, представен от общо 19 лектори. В рамките на седемте панела бяха представени  програми за проследяване след напускане на интензивното отделение, офталмологичните, неврологичните и респираторните проблеми при недоносените и стратегиите за справяне с тях, т. нар. „кенгуру майчина грижа“, стъпките за обединяване на усилията на здравни специалисти и родители. Бяха споделени въздействащи лични истории на семейства, преживяли изпитанието на преждевременната поява на бебето и всички последствия от нея.

Бяха отправени послания за интегрирането на родителите в грижата за недоносените бебета още по време на престоя им в интензивните неонатологични отделения и  съвместяването на усилията на лекари, акушерки, психолози, физиотерапевти и останалите експерти, които участват в процеса на запазване на живота и здравето на недоносеното. Всички участници се обединиха около тезата, че най-добрите резултати биха дошли от колективната работа на един мултифункционален екип от специалисти, който да се бори за оцеляването и на най-малките преждевременно родени бебета заедно с техните семейства.  Много от лекторите представиха неоспорими факти за това, че майките трябва да имат достъп до бебето си от момента на неговото раждане не само за да се възстановят и укрепнат по-бързо техните бебета, но и за да бъдат самите родители максимално информирани и подготвени за голямата отговорност да се грижат и отглеждат своето дете.

Ситуацията в нашата страна върви към положителна промяна в осигуряването на достъп на майките и бащите до недоносените бебета в интензивните неонатологични отделения.

 „Мисля, че стъпката е направена. Тази тенденция ще се развива в България. Трябва малко революционизиране на нашето мислене като специалисти, за да се приеме този маниер на поведение към родителите и децата повсеместно. Но в сравнение с това, което беше в миналото, ние сме на много, много, много по-високо ниво по отношение на достъпа на родителите“, коментира темата проф. Мая Кръстева от страна на Българската асоциация на неонатолозите.

Нина Николова от Фондация „Нашите недоносени деца“ допълни: „Въпреки, че според наше проучване в България все още липсва достатъчно внимание към методите и добрите практики за изграждане на връзка между майката и бебето, това, което проф. Кръстева казва, е истина. Ние имаме все повече достъп до интензивните отделения и до нашите деца. Аз вярвам в промяната, защото имаме много добри специалисти и вървим ръка за ръка с тях. Ние създадохме фондацията, защото вярваме в доброто, вярваме, че можем да догоним страни като Германия, Полша, Колумбия, и дори да ги надминем.“

Присъстващите говориха и за необходимите грижи за недоносените бебета след напускане на неонатологичното отделение както от страна на медицинските специалисти, така и от страна на родителите. Добрите практики в тази посока представиха Силке Мадер, председател на Европейската фондация за грижа за новородените и майка на недоносено дете, д-р Аманда Смилдзере, председател на Латвийската асоциация по неонатология, д-р Лийс Тооме от Педиатрична клиника към Детска болница в Талин, д-р Мари-Клод Фадус от ливанската болница „Notre Dame De Secours“ в Библос, д-р Раса Гарункстиене от Детската болницa във Вилнюс, д-р Клаудия Демова, ръководител на Перинаталния център в Нове Замки и д-р Пепа Ралчева, Директор на Дом за медико-социални грижи за деца в Бургас.

Сред лекторите на форума бяха имена като проф. Мария Катаржина Боржевска-Корначка, президент на Полската асоциация на неонатолозите, проф. Боряна Слънчева, Завеждащ неонатологичното отделение в Майчин дом и национален консултант по неонатология, д-р Хосе Мария Солано, президент на Колумбийската асоциация по неонатология, и проф. Тибор Ертл, съосновател на Унгарската коалиция за подобряване на грижите за недоносените.

Представена бе и „кенгуру майчина грижа“ от д-р Милица Ранкович Яневски, Директор на Института по неонатология в Сърбия – изключителен метод за укрепване състоянието на недоносените след раждането им, препоръчван от Световната здравна организация като оптимална грижа за тези деца.  Този начин на общуване с бебето все още не се прилага достатъчно, включително и в България. Според данни от проучване на фондация „Нашите недоносени деца“, 92.9% от родителите у нас не са имали възможност да се възползват от метода „кенгуру грижа“, известен още като „кожа до кожа“.

Страната ни бе представена и от доц. Ралица Георгиева, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛ по детски болести, чиято тема бе за перинаталните проблеми на централната нервна система при недоносените бебета.

За ролята на родителите и връзката и сътрудничеството им с лекарите говориха Нина Николова, Моник ван Бюкеринг, здравен специалист от Холандия, доц. Збинек Страняк, председател на Катедрата по неонатология към Института за майчина и детска грижа в Чехия и Луцие Жачкова, председател на чешка родителска организация.

България е третата държава домакин на глобалния форум по проблемите на недоносените деца, след Полша и Колумбия.  У нас събитието се организира от Фондация „Нашите недоносени деца“ в партньорство с Българската асоциация на неонатолозите и с подкрепата на АбВи България.