от Дора Габе
Сънла, сънла, сънлива,
презглава се завива,
ясно слънце изгряло,
на нея се присмяло:
„Дали ми е момиче,
или ми е момченце,
отвънка се подало
едно босо краченце.
И то ми е глупаво,
нито вижда, ни чува —
дали ми е заспало,
или ми се преструва!
Дайте да го огреем,
да му светне петата,
да я клъвнат врабците,
да се смеят децата!
