Славейко-Боризмейко
Промъкнал се Славейко в палата и заварил Лула да плаче. Видяло го момичето и уплашено извикало:
— Бягай оттука, Славейко, че сега ще се върне змеят! И както е целият огън и пламък — жив ще те изгори.
Славейко само попитал:
— Кажи ми защо плачеш, Луле, а за змея не бери грижа?
Лула отвърнала:
— Как да не плача, когато змеят иска до неделя да му стана невеста!
— Не се бой, аз ще надвия змея и ще те освободя!
Момата поклатила със съмнение глава:
— Как ще го надвиеш? Той е много силен.
— Ти не бери грижа. Като си дойде змеят, научи къде му е силата.
Момичето обещало да попита и в същия миг извикало:
— Крий се, че змеят иде!
Славейко бързо извадил люспата, която му дали смоковете, потъркал я между пръстите си и начаса се превърнал на мравка. Пропълзял и се скрил в една пукнатина на стената.
А в това време чудовището долетяло и още от вратата започнало да души въздуха. Душило, душило и изревало:
— Мирише ми на човек! Казвай, кой е идвал тука?
Лула отвърнала:
— Никой не се е мяркал тъдява. Ти идеш отвън и си донесъл тази миризма със себе си.
Змеят не повярвал и започнал да търси навсякъде. Опипал с езика си и пода, и стените, и тавана, ала нищо не могъл да намери, защото пукнатината, в която бил скрит момъкът, едва се забелязвала.
Змеят се укротил и започнал да моли момата да му стане жена. А Лула рекла:
— Не искам. Страх ме е от силата ти. Целият си огън и пламък. Намали си силата и ще се омъжа за тебе.
— Как ще си намаля силата, като това не зависи от мен! — отвърнал змеят.
— А от кого зависи? — попитало момичето.
— Зависи от една стара змеица. Най-страшната от всички змеици!
— Ако ми кажеш къде е, аз ще ида да я помоля да ти намали силата. Кажи ми къде да я намеря? — подпитала го Лула.
Полъгал се змеят и казал:
— Тя живее на Усойната поляна. Моята сила се крие в един гълъб, който е в сърцето й.
Лула пак го попитала:
— А гълъбът не излиза ли от сърцето на змеицата?
— Никога не излиза — отвърнал змеят. — Трябва да се убие змеицата, но тя е много силна и досега никой не я е надвивал.
Момата се престорила на нажалена, а змеят легнал и заспал. Славейко това и чакал. Изскокнал от пукнатината, превърнал се отново на човек и рекъл на Лула:
— Аз чух всичко. Сега ще отида да убия змеицата.
Потъркал лисичия косъм между пръстите си и полетял към Усойната поляна. Там заварил старата змеица.
Като го видяла, тя страшно се разлютила и се хвърлила да го лапне. Потъркал люспата между пръстите си Славейко и се превърнал на змей. Захванали да се бият. Малко ли, много ли се били, не се знае, но никой не могъл да надвие.
Дошла неделята, в която Славейко щял да се жени за Лула. Щом се сетил за това, момъкът сграбчил така здраво змеицата, че за малко щял да я тръшне на земята и да я убие. Уплашила се старата змеица и рекла:
— Ех, да имах сега едно папратово коренче, да си го хрусна само с един зъб! Такава сила ще ми дойде, че с един удар ще те надвия!
А Славейко казал:
— Ех, да имаше сега да хапна шепа ягоди, на сто парчета ще те направя!
Пуснали се двамата и змеицата отишла да търси папратово коренче, а Славейко — зрели ягоди. Но колкото и да търси ягоди момъкът, никъде не могъл да намери. Уплашил се, че старата змеица ще го надвие и тръгнал напосоки из гората. Ходил-ходил, докато стигнал до малка къщичка. Влязъл вътре и намерил една сляпа бабичка. Попитал я къде да намери ягоди.
— А защо ти са ягоди, сине?
Славейко й разказал. Тогава бабата му рекла:
— Мини зад къщичката. Там ще намериш ягоди. Но и това няма да ти помогне. Набери билки, а най-много комунига и синя тинтява, и си ги скрий под мишницата. Усетиш ли, че те надвива змеицата, мушни ги в устата й.
Славейко послушал бабата, направил каквото му казала отишъл пак да се бие със змеицата.
Ала сега и тя била станала много силна. Сграбчила го и за малко не го тръшнала на земята. Като не могла да го надвие, от устата й блъвнал синьо-зелен пламък. Тогава Славейко измъкна билките и ги мушнал в муцуната й. Змеицата се надула и се пукнала като сапунен мехур.
В този миг от сърцето й изхвръкнал гълъбът. Славейко се превърнал на сокол, спуснал се след гълъба и го хванал. Занесъл го в змейовия дворец и понечил да му откъсне главата. Птичката започнала жално-милно да писука, на Славейко му дожаляло я пуснал.
Щом отворил ръката си, гълъбът литнал и се мушнал в сърцето на змея. Той веднага добил нови сили и се нахвърлил яростно срещу момъка.
Тогава и Славейко се превърнал на змей и започнали да се борят.
Борили се така три дни и три нощи, но никой не могъл да надвие. Спрели да си починат и пак захванали борбата.
Борили се девет дни и девет нощи, ала пак никой не надвил. Тогава змеят извикал:
— Ела, Луле, та ме целуни, да се сдобия с такава сила, че с един удар да убия Славейко!
Викал змеят, викал, но Лула не го целунала. Тогава и Славейко извикал:
— Ела, Луле, да ме целунеш, та с един удар вдън земята да забия змея!
Момичето изтичало и целунало Славейко. Тозчас той станал толкова силен, че като сграбчил змея и го забил в земята, цялата планина потреперила.
После Славейко хванал момичето за ръка, духнал косъма и завчас се намерили у дома си.
Когато хората научили как момъкът се борил със змейовете, нарекли го Славейко-Боризмейко.
2,502 преглеждания
