(Българска народна приказка)
Живяла някога една хубава мома на име Лула. Тя била сгодена за добър и смел момък на име Славейко. Един ден преди сватбата им, годеникът тръгнал на пазар да накупи всичко, което ще им трябва. На тръгване заръчал на Лула никъде да не излиза, че наблизо шетал един страшен змей и можел да я грабне.
Лула не го послушала. Още не заминал Славейко, тя излязла на портата. Изведнъж отгоре се спуснал черен облак, макар че навсякъде небето било ясно. Уплашила се момата и затичала към майка си. Едва направила няколко крачки, облакът загърмял, затрещял и се разделил на две. От него изскочил огнен змей, а подир него препускали змеици в златни колесници.
Змеят се спуснал и грабнал Лула. Вдигнал я в облака и за един миг всичко изчезнало. Само Лулината къща се запалила от трите ъгъла, а керемидите й започнали да подскачат.
Това траяло, докато облакът се изгубил в небето. Както изведнъж пламнал огънят, така изведнъж угаснал. Керемидите паднали на местата си. Само Лулината майка се тръшкала по двора и оплаквала откраднатата си щерка.
Когато се върнал от пазара и разбрал какво е станало, Славейко казал:
— Ще тръгна по света и няма да се върна, докато не намеря Лула. Под дърво и камък ще я търся, но ще я отърва от змея.
Обул си момъкът железни цървули, взел в ръка желязна тояга, метнал през рамо конопена торба и тръгнал накъдето му видят очите.
Вървял ден и нощ, докато стигнал до една чудна гора. Из нея не се виждала никаква зеленинка, а всички дървета и храсти били сребърни. Наместо птици, гората се огласяла от сребърни звънчета. Насред гората се простирала равна поляна, на която се биели два златни смока.
Славейко им извикал:
— Защо се биете?
Смоковете отвърнали:
— Ние сме близнаци. Бием се, защото не можем да решим кой от нас е по-големият.
Тогава Славейко им рекъл:
— И таз хубава! Близнаците са на едни години, защото са родени в един и същи час. Напразно се биете.
Като чули тези думи, смоковете спрели да се бият. Благодарили на момъка, дали му една златна люспа и му казали:
— Тази люспа е вълшебна. Щом я потъркаш между пръстите си, можеш да се превърнеш на каквото си искаш животно.
Момъкът взел люспата и продължил пътя си.
На следващия ден стигнал до друга гора, на която дърветата били златни и вместо листа имали златни камбанки. Насред гората се ширела златна поляна, а на нея се биели две сребърни лисици.
Спрял се Славейко, погледал ги, па ги попитал:
— Чакайте! Спрете! Защо се биете?
Лисиците спрели и му казали, че се бият, защото не могат да се разберат коя от тях е по-хубава.
Славейко се позасмял и рекъл:
— Напразно се биете. Всички лисици са като две капки вода. И двете сте хубавици!
Като чули това, лисиците от благодарност му дали един косъм и му казали:
— Като го духнеш, накъдето искаш, натам ще полетиш.
Славейко взел косъма и си тръгнал. Когато излязъл от златната гора, момъкът си рекъл:
— Я да опитам силата на косъма!
Духнал го и поискал да се намери в миг при своята годеница. Веднага усетил, че нещо го издигнало във въздуха и полетял. Долетял до една висока до небето планина. На върха й се издигал змейовият палат.
Приказката продължава на следващата страница.
