Шведският психиатър Дейвид Еберхард категорично твърди, че прекалено либералното образование на шведските деца през последните години не е дало очакваните резултати.
Швеция беше първата страна, която обяви шамарите извън закона като средство за възпитание на децата. И това даде своите прекрасни плодове, а северната държава се превърна в пример за това как трябва да се възпитават съвременните деца. Шведската възпитателна и образователна системи отбелязаха първоначални отлични резултати. Днес обаче мнозина, включително и родители, твърдят, че нещата по отношение на възпитанието съвсем не стоят както преди няколко години и възпитанието на малките шведи е стигнало твърде далеч, но за съжаление, съвсем не в посока напред.
Днес повечето родители и възпитатели открито заявяват, че в този процес в Швеция командват не възрастните, а децата. Според Еберхард те именно са тези, които командват парада и налагат своите правила.
Защо се случи това?
„В някои отношения шведските деца са наистина с ужасни обноски.“ – казва Дейвид Еберхард, които е баща на 6 деца. „Те викат и не се съобразяват с това, че наоколо има възрастни, които си говорят на масата, прекъсват ги през цялото време и безапелативно изискват да получават нужното внимание, каквото и възрастните.“
В книгата си „Как децата превзеха властта“, Еберхард описва как шведите през годините са развили забраната срещу физическото наказание, в момента приета в над повече от 30 държави в цял свят, която обаче в момента вече е извън контрол и поведението на повечето от днешните деца не може да бъде коригирано по никакъв начин.
„Разбира се, добре е родителите да се вслушват в онова, което децата им казват, да се съобразяват с тях и да уважават личността им, но психиатърът твръди, че понастоящем в Швеция положението е извън контрол. Отстрани погледнато сякаш децата са тези, които вземат важните решения: кога да си лягат, с какво да се хранят, къде да ходят през ваканцията, дори и какво да се гледа по телевизията“. Еберхард добавя още, че днешните млади шведи изобщо не са подготвени да посрещнат зрелостта.
„Техните очаквания са прекалено високи и животът просто изглежда прекалено труден. Това си проличава по често срещаните сред младите тревожни разстройства и склонността да се самонараняват, което е драстично повишаваща се тенденция в последните години.“ – казва още той.
Тази гледна точка е разглеждана и от няколко семейни терапевти, един от тях – Мартин Форстер казва, че като цяло шведските младежи все още успяват да запазят първо място в класацията по благоприличие и добро възпитание: „Швеция беше наистина вдъхновена от идеи като тези, че децата трябва да излизат по-често и, че трябва да бъдат изслушвани.“ – казва той. „Това, че децата взимат прекалено много решения, е въпрос на ценностна система и на различни родителски и педагогически подходи, прилагани спрямо децата от различните социални и културни прослойки.“
Наред с това, тече и оживен дебат за това как начина на възпитание се отразява на дисциплината и образователния процес в училище. Много са случаите, в които преподаватели с дългогодишен опит се оплакват от липса на интерес, внимание и уважение към училището като институция, а това от своя страна е причина и за спад в успеваемостта по различните учебни дисциплини и крайните резултати на всеки отделен ученик.
Ола Олафсон е журналистка и ето как описва случка от училището на седемгодишната си дъщеря: „Две момчета си крещяха обиди един към друг, аз дори не можех да предположа, че седемгодишните хлапета е възможно да знаят подобни думи, а когато се опитах да спра случващото се, те ме обидиха и ми казаха да си гледам работата.“ Когато журналистката описва хаоса, който цари в училището, уеб сайта на вестника гръмва от стотиците коментари на силно раздразнени родители и учители.
Един учител от Стокхолм дори написал, че неговите 5-годишни ученици често му казват: „Мислиш ли, че ме интересува?“, в отговор на една или друга молба, която той отправя към тях.
Учителка от началните класове споделя, че 4-годишно момче я е наплюло, само защото тя го помолила да спре да се катери по шкафовете в класната стая.
Но кое е това, което прави шведските родители различни от останалите родители по света?
Семейният терапевт Мартин Форстер твърди, че причината за това е свързана по-скоро с широкия обществен дебат и политиката на правителството относно възпитанието и образованието. Според него публичният дебат е извел правилните и грешните изводи от въвеждането на един такъв закон, но той е оставил обществото твърде объркано и без ясна концепция каква линия е нужно да отстоява спрямо подрастващите.
След правителствено запитване през 2010 е бил предложен и организиран курс за родители, наречен „Всички деца в центъра“. Основното му послание е било фокусирано върху това, че да наказваш детето си чрез физическо наказание не би възпитало у детето трайни навици да се държи прилично у дома и на обществени места в дългосрочен план, и не само това, този начин на възпитание може само да породи и издигне прегради в душевността на детето, които да се превърнат в сериозен проблем в следващите етапи в неговото порастване.
„Ако искате вашето дете да може да ви сътрудничи, най-добрият начин да го научите е като изградите силна връзка помежду си.“ – казва психоложката Кейса Леон-Родин, една от създателките на курса.
Мари Морестад и съпругът й са минали през курса в Стокхолм миналата година, когато техните дъщери са били на две и на три години. Тя казва, че курсът им е помогнал в избора на възможности да комуникират по-добре с децата си, но като родител добавя, че децата често са по-склонни да доминират в шведските домове и да се налагат пред родителите си на всяка цена.
Остава открит въпросът как да възпитаваме децата си, така че да не се налага родители и учители да се чувстват застрашени за авторитета си, как да продължават да прилагат вече изпробвани, макар и не доказани на сто процента методи на възпитание, без това да вреди на децата и не на последно място, възможно ли е наистина либералното възпитание да даде по-добри резултати от тези, които е дало до момента.
Текстът е адаптиран от purvite7.bg от www.scmp.com
