Родителството като игра 2 – събитието

26 октомври беше специален ден – за Първите седем, за много родители, за още повече деца и за един много специален за нас човек – д-р Лари Коен, който беше наш гост за втори път събитието „Родителството като игра 2 – как да четем езика на детската емоционалност“. По време на лекциите си в Интер Експо Център в София, д-р Коен даде много носи съвети и идеи за по-позитивно и игриво родителство, как да преодоляваме трудните ситуации по лесния начин – с игра. Освен това разказа за тревожността и страховете на децата и за това как те могат да се преодоляват чрез топла връзка и общуване.

След лекцията д-р Коен показа на една голяма група от родители как се прилагат всичките идеи в практиката. В една от залите на Интер Експо Центъра няколко семейства заедно с децата си имаха възможност да се търкалят, гонят, боричкат и накратко  да се позабавляват и посмеят, като същевременно постигат нещо много повече – изграждане на връзка помежду си и поставяне на основите на увереност и самочувствие у децата.

Здравейте, д-р Коен! За нас беше голямо удоволствие да бъдете наш гост в България за втори път. Сега, след като събитието „Родителството като игра 2“ току-що приключи, ще споделите ли с нас какви впечатления остави у вас втората ви среща с българските родители?

Беше чудесно да дойда отново в България. За мен това беше една прекрасна възможност да мога да дам по-дълбок поглед към игривото родителство за всички родители, които познават основите на този метод (които присъстваха на лекцията ми миналата година). И също, възможност да имам контакт с много нови хора!

Коя беше най-ползотворната част от събитието за вас самия?

Хареса ми много това, че всички бяха много нетърпеливи да се научат да експериментират с нещо напълно ново и различно – или поне да си помислят за това, ако в момента не са напълно готови да опитат и да го направят в къщи.

Имаше ли нещо ново, което научихте или , което е полезно за вас и вашата практика?

О, да. Аз вече разказах няколко пъти една история на много родители, когато се върнах вкъщи. Разговарях с майка на близнаци – момче и момиче) за това, че не е необходимо ние родителите да сме постоянно съдията или рефера между децата. Не е нужно да решаваме постоянно кой е крив и кой е прав и кой да накажем и кой да поглезим. И двете деца, които участват в „битката“ имат нужда от любов, от обич. Докато разговарях  с майката за това, видях, че децата се карат и майката се скара на едното от тях. Аз се обърнах към двете деца и протегнах ръце напред като за прегръдка с голяма усмивка на лицето си. Те ме погледнаха и усетиха обичта – децата винаги я усещат. Дори когато „не я заслужават“, те са склонни да разберат по-добре и да се държат по-добре и да ни съдействат, ако им дадем любов, привързаност и весела игра. Единият от близнаците започна да ръмжи към мен (откъде разбра, че това е любимата ми игра? Аз не говоря български и той също не говори английски – очевидно играта е универсален език). Аз отскочих назад с престорен страх и той се засмя и пак ми изръмжа. Няколко пъти сестра му също ми изръмжа като лъв и аз отново отскочих назад. Хареса ми това, че момичето в този момент вече не се чувстваше като „невинна жертва“, защото един от резултатите от това възпитание (когато родителите винаги защитават едното дете, защото то е по-„беззащитно“), е, че когато то порасне, продължава да се държи като жертва, която има нужда да бъде спасена. А другият, който винаги е наказван и който отнася караницата, израства като агресивен тип, защото това е, което се очаква от него. В играта, която играхме и двете деца имаха възможността да изразят по символичен начин емоциите си по начин, който е забавен и който не наранява никой от тях двамата. Разбира се, аз се чувствах глупаво пред всички онези хора, които ме гледаха, но от друга страна се надявах, че ме гледат и че  могат да възприемат идеята и начина, по който да овладяват подобни ситуации вкъщи. Искам родителите да знаят, че родителството не би трябвало да е толкова сериозно през цялото време.

Какво ново научихте за българските деца, традиции, родителство?

Открих, че много български родители намират за трудно да решат какво е добре да запазят от миналото и начина, по който са били отгледани те самите от родителите си и какво биха искали да променят. Бях щастлив да видя толкова много безгрижни, красиви и силни деца. Бях и малко разтревожен да видя някои доста сурови традиции в отглеждането на децата, като например, че ще дойде мечка да ги вземе, ако се държат зле. Това е погрешен начин на възпитание поради две причини. Първо, децата, които имат страхове, не успяват да учат по най-добрия  начин.  Представете си, че някой ви заплашва да ви убие, ако направите грешка – ще бъдете ли истински спокоен и хладнокръвен, за да действате по най-добрия възможен начин? Вторият проблем с това заплашване е, че когато децата пораснат и открият, че сте ги лъгали за мечката, ще загубят доверието си във вас.

Успяхте ли да научите родителите на нещо ново?

Надявам се, че успях да дам нещо ново. Мисля, че една нова идея тук е, че „почивката“ (когато детето се държи зле, да бъде извадено то ситуацията, например чрез изпращане в неговата стая) не е и никога не е била позитивна родителска техника. Тя със сигурност е по-добра идея от това да удариш детето, но ако това е най-доброто нещо, което може да се каже за някаква техника, значи не сме казали много. „Почивката“ или изпращането в съседната стая причинява разрушаване на връзката между родител и дете, а ключът в по-доброто поведение на детето е именно по-добрата връзка с него.

С какви родители се срещнахте по време на лекцията и на уъркшопа?

Срещнах се с чудесни родители, които много обичат децата си. Като всички останали родители по света те имат неща, заради които обичат родителството, но и такива, които са предизвикателство за тях. Бях щастлив, че ми довериха времето си, за да научат някои нови идеи.

Какво ви впечатли в начина, по който се отглеждат децата тук?

Мисля, че някои родители се придържат към старите методи на възпитание, които често са доста сурови – може би като резултат от трудната политическа и икономическа обстановка. Други като че ли са отскочили в тотално противоположната посока и се страхуват да кажат дори „Не“ на детето си. Но много родители успяват да намерят баланс, като установяват добра дисциплина и граници, като същевременно имат топла връзка с децата си.

Какъв е урокът, който бихте искали родителите да запомнят?

Връзка, връзка, връзка!

Какво ви предстои сега във вашата работа с деца?

Промотирам новата си книга – The Opposite of Worry – която се надявам, че скоро ще бъде преведена на български. Работя  с много родители и децата им в кабинета ми или в дома им и от тях винаги научавам нещо ново. Опитвам се да предоставя възможно най-голяма подкрепа за родителите, които се нуждаят от нея – да ги свързвам с групи от родители или семейства, с които да споделят проблемите си, идеите си и опита си.

Какъв е най-хубавият коледен подарък за едно дете?

Винаги казвам, че подаръкът, който даваме на децата трябва да е по-хубав от опаковката,в  която им го даваме. Децата обичат да си играят с кашони, въжета, хартия – защото тези предмети ги предразполагат да са по-креативни. Много играчки в магазините могат да правят само едно нещо, което може да в много вълнуващо за кратко време, но след това става скучно. Също, децата прекарват много време пред електронни устройства (компютър, смартфон, електронна игра, телевизор, плейстейшън…), които ги отдалечават от физическата игра, играта навън, социалните контакти и четенето на книги. В резултат от това децата започват да искат повече и повече играчки, а това от което се нуждаят всъщност, е повече и повече игри с вас самите.

Какъв подарък бихте искали да получите за Коледа вие самият?

Усмивка за всяко дете! Толкова деца по света са тъжни, изплашени или застрашени. Но също, обичам и другите подаръци!

Благодарим на Криси за прекрасните снимки от събитието. За повече информация: Кристина Камбурова 0887646817
www.facebook.com/KKphotography.eu