Родителски похвати за формиране на увереност и отговорност у детето

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

download

Дотук изложихме методи за приучване към дисциплина и за обучение, основани на
насърчението, като се опирахме на проведени с различни животни опити. Сега стигаме
до специфичните за децата методи, които не могат да бъдат изпробвани върху кучета,
делфини или папагали. Те имат една обща характеристика: укрепват себепредставата на детето.
Става дума за умствения образ, който то има за себе си. Детето ви ще успее в училище и в живота, ако притежава силна и положителна себепредстава. Да си спомним, че когато го учим на дисциплина, крайната ни цел е да формираме индивид, съумяващ да се контролира, и че колкото по-могъща е представата му за себе си, толкова по-способно ще бъде на самодисциплина.

Какво да направите като родители, за да му помогнете да укрепи оценката си и
да го насочите към желаната цел? Препоръчвам ви следните методи:

Организирайте всекидневната вселена на детето си – така няма да
имате нужда от други методи за дисциплиниране.
Да предположим, че посетите някое детско заведение и се озовете в гола стая без
никакъв образователен или игрови материал. Нито едно кубче, камионче, автомобилче, количка; липсват пастели, боя, хартия, пластелин. Нищо, с което децата да могат да си играят. Същото е и в двора – нищо за катерене, пързаляне, нито един голям куб или велосипед.
Ако възпитателната се опита наистина да накара децата да учат на подобно оголено място, тя ще има сериозни проблеми с дисциплината. Така че поогледайте дома си. Той може да съдържа малко детски играчки и да е претрупан с предмети за „големите“, които не бива да се пипат. Ако случаят е такъв, има голяма опасност да се сблъскате с многобройни и излишни проблеми, свързани с дисциплината. Но ако къщата ви и евентуално градината ви са пълни с интересни и стимулиращи неща, вие ще избегнете тези проблеми, защото добре сте организирали всекидневната вселена на детето си.

Помислете за дългите преходи с автомобил. Познавам родители, за които пътуването се превръща в кошмар само защото не умеят да занимават децата си в колата. Не се сещат да вземат играчки, да скрият някъде малко „изненади“ и да ги извадят, когато разправиите между братя и сестри достигнат връхната си точка.
Не предвиждат спирки втората или на места, където децата могат да излязат от колата и да потичат, А пък се питат защо малките се бият, хленчат и правят пътуването отвратително. Малко организация преди дългия път ще ви спести енергията, необходима за налагането на ред и дисциплина.
Именно организацията на детската вселена липсва най-много на родителите. Колкото по-адекватна среда им осигурите, толкова по-малко проблеми ще имате.

Личният контакт с всяко дете благоприятства развитието на добра
себепредстава.
На теория родителите знаят, че всяко дете е единствено по рода си, но на практика често се опитват да използват едни и същи методи за приучване към дисциплина,сякаш децата им са напълно еднакви. Само че те съвсем очевидно не са такива.

Всяко е продукт на различна комбинация от гени. Така едното ви дете може да е лесно за гледане, другото да е „костелив орех“. Освен това, заради „поредността“ ри в семейството всяко дете наистина израства в своя собствена вселена. Първото е изцяло заобиколено от възрастни чак до раждането на второто, То учи родителите си как се отглежда дете (това несъмнено обяснява защо децата, нуждаещи се от психотерапия, са първородни в голямото си мнозинство). Второто дете винаги има друго пред себе си, по което може да се равнява, което е по-силно от него и знае повече, понеже е по-голямо.

При раждането на третото, второто става междинно дете. То няма предимствата да е първо, нито да е последно. В известна степен е вечно пренебрегваното. Третото става бебето и се ползва от уважението, дължимо на ранга му. И така нататък… Няма значение колко деца има в семейството; всяко расте в среда, която е лично негова.
Та заради комбинацията от гени и заеманата позиция в семейната хронология кое да е ваше дете е различно от другите. Затова ви са нужни различни възпитателни методи, а всяко едно Напрегнатото и неспокойно дете не може да бъде третирано като спокойното и весело дете. За съжаление повечето родители не държат сметка за тези неща. Те се опитват да използват абсолютни и универсални методи на приучване към дисциплина, които да прилягат на всички деца. Любопитно е впрочем да се отбележи, че единствените универсални методи „работещи“ при всички деца, са отрицателните, онези, които пораждат у детето несъвършена себепредстава, какъвто и да е характерът му. За сметка на това положителните методи, които благоприятстват развитието на добра представа за себе си, трябва да бъдат персонализирани. Това означава, че сме длъжни да намерим време, за да изучим индивидуалните характеристики и склонностите на всяко от нашите деца, все едно дали са отворени или вглъбени в себе си, дали са .безгрижни или разсъдливи.

Давайте на детето възможност да изследва средата си и да се учи на
самодисциплина винаги, когато е възможно, на всеки етап от развитието му – това благоприятства изграждането на положителна себепредстава.
Първия път, когато грабне лъжицата и ви покаже, че иска да яде само, позволете му. Повече или по-малко „мръсотия“ на тази възраст – много важно! Нали се опитва да се учи на дисциплина и самоконтрол! Ако продължавате да го храните, ще възпрете стремежа му към независимост и самодисциплина. Така е и с всяка друга дейност. Щом се научи да се облича, да си пуска душа или да си мие зъбите, оставете го да прави тези неща само.

Това, разбира се, изисква търпение. Несъмнено ще стане много по-бързо, ако вие го нахраните или му измиете зъбите. Но ще бъде и безкрайно по-малко благотворно за него. Децата и възрастните схващат нещата от живота различно. За нас ципът е само вид закопчалка, която улеснява обличането. Детето вижда в него нещо като играчка.

За мама ципчето се плъзга лесно, за мен е влакчето чудесно.
Ваната ни служи за къпане – на детето тя му е необходима, за да си играе във водата. Така че да се въоръжим с търпениe и да му дадем възможност и време да
върши нещата по свой начин. Да позволим на детето да действа само означава, че сме решени да го оставим да порасне. Когато чуя някоя майка редовно да нарича „бебе“ дете, навършило две години, аз съм сигурен, че тя несъзнателно не желае да го види пораснало. Ние често се колебаем да дадем самостоятелност на детето си, защото дълбоко в себе си се боим от промените. А можем много да направим за него, ако уважаваме инстинктивния му стремеж към свобода и го оставим да се развива на воля.

Откъс от книгата „Изкуството да бъдеш родител“ на д-р Фицхю Додсън

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Полезно

Етикети:

2,680 преглеждания

Comments are closed.