Този текст е написан от един баща в момент на дълбоко осъзнаване и искрени чувства. Той отразява не само отношенията между родители и деца, но и тези между по-широк кръг от хора, които споделят взаимни чувства и преживявания.
В тази история основният проблем, който се разглежда е неспособността и нежеланието да се погледнем отстрани и да признаем недостатъците и грешките, които волно или неволно допускаме като родители, да говорим открито за недоразуменията и гнева, който често изпитваме съвсем неоправдано.
„Чуй ме, сине, говоря ти сега, докато спиш. Толкова си сладък с русите къдрици, разпилени върху челото ти и ръцете ти, свити в юмручета. Тайно се промъкнах в стаята ти, сега – докато спиш, защото докато седях в хола с вестник в ръка тази вечер, изведнъж изпитах огромни угризения за това, че съм бил толкова строг към теб. Дойдох да ти се извиня!
Мисля си за това, че винаги съм бил твърде строг към теб. Карах ти се всяка сутрин, че закъсняваш за училище, че едва докосваш лицето си с кърпата след като се измиеш, а също и за това, че не си миеш обувките когато са кални и все те заплашвах, че ще дойде Злото да те прибере заедно с неприбраните ти от пода вещи.
На закуска все те критикувах, че си разливаш сока, че не дъвчеш храната, че се тъпчеш с прекалено големи залци и че се подпираш с лакти на масата, че си мажеш прекалено дебел слой масло върху филията, а след това бързам да те оставя в училище, но въпреки това ти се обръщаш назад, за да ме погледнеш и да ми помахаш, докато казаваш – „Довиждане, татко!“ , а аз отново се мръщя и се правя на „голямата работа“, докато отново те коря, че ходиш прегърбен.
Вечер всичко се повтаря отново. Ядосвам се всеки път като те видя на улицата да стоиш на колене и да играеш на топчета, панталоните ти са все протрити, а чорапите ти с дупки. Унижавах те пред приятелите ти като те карах да си тръгнеш веднага с мен към къщи и ти говорех, че ако сам си купуваш дрехите ще си по-внимателен към тях.
Спомняш ли си вечерта, когато четях в хола, ти влезе смутено и ме погледна с болка в очите. Погледнах те над вестника, раздразнен, че ме прекъсваш, нетърпелив и недоволен, че ми се пречкаш и мърморейки те попитах: „Какво искаш?“, а ти стоеше там на прага нерешителен и уплашен.
Не каза нищо, бързо се втурна към мен, обви ръце около врата ми и ме целуна, а малките ти ръце ме стискаха със всичка сила и толкова любов, която бе таил в сърцето си и която не може да бъде пресушена даже от моето пренебрежение. След това рязко ме пусна и изчезна в другата стая, а аз натъжен, но щастлив слушах заглъхващите ти стъпки.
И в този момент, миличък мой, изпуснах вестника и сковаващ страх ме обзе. Какво направи с мен навика непрекъснато да ти се карам, да те виня и да ти правя постоянно забележки. Мислех си, че така трябва да се държа с теб, защото си момче. И не защото не те обичам се държа по този начин, а защото твърде много очаквам от теб.
А ти си толкова чувствителен, добър и искрен! Твоето малко сърце прилича на огромния светъл диск на слънцето, изгряващо над дивите хълмове. Съзрях това във внезапния ти порив, когато дотича, за да ме целунеш преди лягане. Сега нищо няма значение, сине. Идвам в тъмната ти стая, срамувам се и коленича безмълвно до леглото ти.
Знам, че това не може да изкупи вината ми, че няма как да разбереш какво ти казвам сега, но ти обещавам, че утре ще бъда истински баща, ще бъда твой истински приятел, ще страдам, когато ти страдаш и ще се смея заедно с теб. Ще си прехапвам езика всеки път, когато тръгна да ти се карам, че ме прекъсваш и ще си повтарям като заклинание: „Това е моето малко момче, той е просто едно малко момче!“
Боя се, че винаги съм се отнасял към теб като към възрастен човек, но сега, когато те гледам да спиш в завивките си уморен, виждам, че ти си само едно малко дете. И те моля да ми простиш!“
автор: В. Ливингстон Ларнед
източник: vitamarg.com
