Рая и последният дракон

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

RAYA_disney_554_792

Жанр: Анимация, приключенски

Режисьор: Дон Хол, Карлос Лопез Естрада

Продуценти: Оснат Шурер, Питър Дел Веко

Сценаристи: Куи Нгуен, Адел Лим

С българските гласове на:        Елена Нацариду, Диляна Спасова, Тодор Георгиев – Toshey, Василка Сугарева, Надежда Панайотова, Константин Лунгов, Петър Бонев

Филмът следва класическа сюжетна линия и представя още една принцеса в антуража на Дисни. Макар и предвидима през голяма част от времето, историята успява да ни потопи в един нов и вълнуващ свят, да ни срещне със забавни герои и да намери баланса между хумора, екшъна и истински трогателни моменти. Просто ми се искаше да има още…

Ще започнем с хубавите неща: визуално това е един от най-красивите филми, които сме гледали скоро и хлапетата (на 7 г. и 10 г.) бяха впечатлени. Ако не сте крайни фенове на 3D филмите, спокойно може да гледате и 2D версията, не мисля, че ще пропуснете много. Светът на Рая е понякога тъжен, понякога страшен, но винаги красив и изпълнен с очакване за приключения.

Някъде тук е и основното ми оплакване. Темпото на филма и целият сюжет следват една ясно предвидима парабола. Като скоростно влакче, което бърза да те изкачи до върха и още преди да си успял да разгледаш всичко отвисоко, да се потопиш в митологията и философията на този нов свят, бърза да те спусне към финала в очакване на следващите пътници. Просто ми се искаше да има още…

Музиката и актьорската игра (ние гледахме дублираната версия) бяха просто уау! Много силно впечатление ми направи, че бяха дублирани рап  включването на Сису (оригинално от рапърката Awkwafina) и дори специалното заклинание, което Рая изрича на митичен език. Шегите бяха наивни и децата се смяха искрено, за нас възрастните обаче нямаше нищо „между редовете“ и на моменти ми ставаше досадно от плоските смешки.

От друга страна това наивно и чистосърдечно представяне на всичко в света на Рая отговаря на основната тема на филма – доверието. В това отношение сюжетът беше издържан от началото до края и излизайки от киносалона в мен остана едно приятно усещане, че може би наистина трябва да бъдем малко по-открити и да се доверяваме сляпо на другите малко по-често. Кой знае, може би един ден, ние хората, наистина ще създадем свят, в който всички живеем хармония едни с други.

Трейлър, озвучен на български, в YouTube

Трейлър, озвучен на български, във Vbox7

Автор: Димитър Найденов

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Актуално

603 преглеждания

Comments are closed.