от Елисавета Багряна
Добре дошъл, ти мили Снежко,
добре дошъл, ти Белодрешко!
Очаквахме те вече всички,
с готови ски, кънки, шейнички!
Каква ли друга радост има
през дългата студена зима?
Без тебе всеки бяга вкъщи,
седи до печката намръщен…
А ти пристигнеш ли, веднага
децата се навън разбягат,
и става весело и бяло,
като че пролет нацъфтяла! —
И шумно пуснем ний шейните,
заруменеят се страните,
студът ни прави бодри, здрави,
и тичането ни калява.
А вечерта е вкъщи сладък,
безкрайно сладък всеки залък,
и сякаш в мек ни пух обвива
и с песен зимата приспива.
